Картбланш [bg]

— Вие поръчайте и за мен — каза Фелисити. — Каквото и да е за ордьовър, но после трябва да опитам пържолите. Няма нищо по-хубаво от месото на скара в „Целзий“. Боже мой, Джийн, нали не сте вегетарианец?

— Не.

Сервитьорът дойде и Бонд поръча пресни сардини на скара, последвани, от голяма пържола за двама. Помоли да я изпекат с кокала, който в Америка беше познат като „каубойски котлет“.

Сервитьорът спомена, че пържолите обикновено се поднасят с екзотични сосове — аржентински, уругвайски зелен, с индонезийско кафе, мадагаскарски, с черен или зелен пипер и сметана, испански „Мадейра“ или перуански, но Бонд отказа всичките. Той беше на мнение, че пържолите имат достатъчно приятен собствен аромат и трябва да се ядат само със сол и черен пипер.

Фелисити кимна в знак на съгласие.

След това Бонд избра бутилка южноафриканско червено вино, „Рустенберг Питър Барлоу Каберне“, реколта 2005 година.

Виното им бе поднесено и беше хубаво, както той очакваше. Двамата допряха чаши и отпиха.

Сервитьорът донесе ордьоврите и те започнаха да се хранят. Бонд беше гладен като вълк, тъй като не бе обядвал заради Грегъри Лам.

— С какво си изкарвате прехраната, Джийн? Северан не спомена.

— Охранителна дейност.

— Аха.

Изражението ѝ отново стана хладно, Фелисити очевидно беше твърда, делова жена и разпознаваше евфемизмите. Тя разбра, че Терон по някакъв начин е свързан с множеството конфликти в Африка. По време на речта си беше заявила, че войната е една от главните причини за епидемията от глад в Африка.

— Имам фирми, които инсталират алармени системи и осигуряват охранители — добави Бонд.

Сега тя изглежда повярва, че това поне отчасти е истина.

— Родена съм в Южна Африка, но живея тук от четири-пет години. Видях страната да се променя. Престъпността е по-малък проблем, отколкото беше, но въпреки това има нужда от охранителен персонал. В нашата организация имаме неколцина. Налага се. Благотворителната работа не изключва риска. Щастлива съм, че раздавам храна, и не искам да ми я крадат — мрачно добави тя.

Бонд започна да я разпитва за живота ѝ, за да не ѝ позволи да му задава други въпроси.

Фелисити израснала в дивата пустош на Уестърн Кейп. Била единственото дете на родители англичани. Баща ѝ бил изпълнителен директор на минна компания. Семейството трябвало да се премести в Лондон, когато тя била на тринайсет години. Призна, че била аутсайдер в училището с пансион.

— Можех да се впиша по-добре, ако си бях държала устата затворена за газелите, чиито вътрешни органи изваждат, за да се запази по-добре месото им — особено в столовата.

След това учила в Лондонската бизнес школа и работила в голяма инвестиционна банка в Сити, където се представила „добре“. Пренебрежението и скромността, с които го каза, загатнаха, че се е представила изключително добре.