Картбланш [bg]

Бонд се опита да измисли някакъв друг начин да го накара да приеме поканата му, но реши да отстъпи, преди Хидт да заподозре нещо. Прелъстяването в занаята е като прелъстяването в любовта — най-успешно е, ако съумееш да накараш обекта на желанието ти сам да дойде при теб. Нищо не съсипва усилията по-бързо от отчаяното преследване.

— Тогава утре — също така разсеяно отвърна Бонд и се вторачи в телефона си.

— Да, добре — рече Хидт. — Фелисити!

Изпълнителният директор на благотворителната организация се усмихна и се отдели от дебел, плешив мъж в пепелявосиво вечерно сако. Той беше задържал ръката ѝ по-дълго, отколкото повеляваше доброто възпитание. Тя се присъедини към Хидт, Джесика и Бонд.

— Северан. Джесика.

Те допряха бузи.

— Това е мой делови партньор, Джийн Терон, от Дърбан. Дошъл е тук за няколко дни.

Фелисити стисна ръката на Бонд. Той ѝ зададе очевидните въпроси за организацията ѝ и доставката с храна, която щеше да пристигне скоро. Тайно се надяваше, че Хидт ще промени решението си за вечерята.

Ала Хидт погледна още веднъж айфона си и заяви:

— Боя се, че трябва да тръгваме.

— Северан — каза Фелисити. — Мисля, че изказването ми не изрази напълно благодарността ни. Ти ни запозна с неколцина много важни дарители. Не мога да ти се отблагодаря достатъчно.

Бонд запомни думите ѝ. Тя знаеше имената на някои от деловите партньори на Хидт. Той се запита как най-добре да използва връзката.

— За мен е удоволствие да помогна — отговори Хидт. — Провървя ми в живота и искам да споделя късмета си. — Той се обърна към Бонд. — Ще се видим утре, Терон, около обяд, ако е удобно. Сложете си стари дрехи и обувки. — Докосна къдравата си брада с показалеца си и нокътят му отрази лъч жълтеникава светлина. — Предстои ви в разходка в ада.