Каменно сърце [bg]

— Конал — започна Шона.

— Вече е късно — процеди Конал през зъби. После пусна Джед и му помогна да се прехвърли на кобилата. — Тя взе брат ми и Рори. Взе ми Фин. Няма да си тръгна без тях. Но не карам никой да остава с мен.

Те не си направиха труда да му отговорят. Когато Конал подкара черния жребец към високия хълм, всички го последваха. Очите на коня му проблясваха в зелено, ноздрите му пламтяха, а Конал стискаше здраво юздите му в едната си ръка, докато наблюдаваше как тринайсетте ездачи изкачват отсрещния хълм. Лия скочи върху една изпъкнала скала и изръмжа.

Те чакаха. Като че ли никой не бързаше. Конят на Конал извиваше силната си шия, престъпваше нетърпеливо напред-назад и копитата му потропваха силно по торфената почва. Над тях се ширеше синьото небе, обсипано с перести облаци, но над далечните хълмове бе надвиснал тъмен облак, натежал от неизбежния сняг. Джед усещаше тъпа болка под лъжичката, сякаш в гърдите му се бе вързал на възел мокър парцал.

— Ку Хорах! Кръщелницата ти се присъедини към Кейт. Тя те изостави! — Ласло излезе напред и гласът му се понесе подигравателно из чистия въздух. — Сладка е, но щом приключим с теб, Кейт ще я обеси. Тя иска да си наясно с това.

Конал не отговори нищо, но не сваляше мрачен поглед от Ласло.

— О, и брат ти те предаде, разбира се! Дори кутрето ни доведе право при теб. Кажи ми, как се чувстваш сега?

Ездачите зад гърба на Ласло се размърдаха неспокойно и един от конете изцвили. Кобилата на Джед изцвили тихо в отговор, но черният жребец на Конал застана неподвижно с прилепени към главата уши и пърхащи хриле, а сумтящото му дишане премина в ръмжене. Конете на отсрещния хълм се извъртяха и отстъпиха назад, докато ездачите им се опитваха да ги овладеят.

— Съжалявам, Ейли — каза едва чуто Джед. — Наистина съжалявам.

Тя извъртя пъстрия си кон, подкара го към него и застана от другата му страна.

— Не говори така. Ти трябваше да ни потърсиш, нямаше друг избор, и тя проследи съзнанието ти. Сега вземи това. Преди да попиташ, знай, че е по заповед на Конал. — Тя леко се усмихна и му подаде една прибрана в кания кама. — Ще ти е по-полезна от онзи смешен пистолет.

Той се заигра с токата на колана си.

— Мислех си, че тя не може да проникне в главата ми. — Изпълни го такъв срам от арогантността му, че чак му се догади. — Бях толкова сигурен, че…

— Кулан — каза нежно Ейли, — тя може да проникне във всяко съзнание.

Това не му помогна особено. Трябваше да се досети.