Ако има кръв [bg]

Брад натисна копче и чух гласа на Фрийман, само че поясен и без смущения. Каза, че е изчистил аудиозаписа и е отстранил фоновите шумове. Нарече този процес „да подсладиш записа“. Гласът се разнесе от говорителя на таблета. На екрана виждах гласа така, както се виждат звуковите вълни в долната част на екрана на телефон или таблет, когато натиснеш иконата с микрофона, за да изпратиш аудио съобщение. Брад нарече това гласова спектрограмна разпечатка и твърди, че е лицензиран експерт по гласов спектрограмен анализ. Явява се в съда като вещо лице.

Забелязваш ли, че в случая действа онази сила, за която говорихме, Ралф? Аз я забелязвам. Дядо и внук. Единият експерт по образи, другият — по звук. Без двамата заедно това нещо, техният Друг, още щеше да носи различни лица и да се крие пред очите на всички. Някои хора биха го нарекли шанс или съвпадение, като да познаеш печелившите числа от лотарията, но аз не вярвам в това. Не мога и не искам.

Брад пусна речта на Фрийман от самолетната катастрофа да се повтаря. След това отвори звуковия файл от репортажа на Ондовски пред училището и също го пусна да се повтаря. Двата гласа се насложиха един върху друг в абсолютно неразбираема какофония. Брад изключи звука и посочи с пръст двете спектрограми — тази на Фрийман в горната половина на екрана, а тази на Ондовски — в долната.

— Виждаш, нали? — попита той и естествено, аз го видях. Същите върхове и спадове вървяха и на двете графики, почти в пълен синхрон. Имаше няколко дребни разлики, но на практика това беше един и същи глас, макар записите да бяха направени с шейсет години разлика. Попитах Брад как може двете вълни да изглеждат толкова еднакви, след като Фрийман и Ондовски произнасят различни думи.

— Лицето му се променя, тялото му се променя, но гласът му си остава същият — отговори Брад. — Защото всеки глас е уникален. Той се опитва да го промени — понякога говори по-високо, друг път по-ниско, понякога дори се опитва да вкара акцент, — но не се старае особено.

— Защото е уверен, че физическите промени са достатъчни, както и смяната на мястото.

— Така мисля — каза Брад. — Ето още нещо. Всеки човек има и уникален начин на изричане на думите. Определен ритъм, който зависи от дишането. Виж върховете. Тук Фрийман натъртва някои думи. Виж спадовете, когато си поема въздух. А сега виж графиката на Ондовски.

Еднакви бяха, Ралф.

— Има и още нещо — продължи Брад. — И двата гласа спират на някои думи, винаги съдържащи С или Ц. Мисля, че в някакъв момент, Бог знае колко отдавна, това същество е фъфлело, но, разбира се, един телевизионен журналист не бива да фъфли. Преодолял е говорния дефект, като се е научил да докосва с език небцето си, а не зъбите, защото така се получава фъфленето. Едва доловимо е, но го има. Слушай.

Пусна ми част от записа на Ондовски пред училището, в който казва „Експлозивът се е намирал или в централния офис…“