Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

Животът често е най-красив от разстояние. Но тогава Дан не разбираше това.

Микаел отиваше в Нюшьопинг. Носеше чанта за през рамо, в която имаше бележник, диктофон и три бутилки розе. Лота фон Кантерборг му каза да ги купи. Сестра ѝ, Хилда, беше отседнала в хотел „Форшен“ до река Нюшьопингсон под фалшивото име Фредрика Нурд. Казваше, че е готова да говори, стига да бъдат изпълнени определени условия. Бутилките бяха едно от тях.

Другото беше Микаел да бъде изключително предпазлив. Хилда смяташе, че я преследват, а разказаното от него не беше подобрило ситуацията. Лота каза, че информацията е накарала Хилда съвсем да излезе от релси. Ето защо Микаел не бе казал на никого къде отива, нито дори на Ерика.

Сега седеше в едно кафе точно до Пръстена[59] в Сентрален и чакаше Малин. Имаше чувството, че е важно да говори с нея. Трябваше да обърне всеки камък, да провери всяка една от теориите си и да разбере дали всичко се връзва, или не. Малин дойде с десет минути закъснение, облечена с дънки и синя блуза. Изглеждаше прелестно, въпреки че и тя, също като половината град, беше плувнала в пот.

– Извинявай – каза Малин. – Наложи се да оставя Луве при мама.

– Можеше да го вземеш. Имам само няколко кратки въпроса.

– Знам. Но после имам друга работа.

Той я целуна набързо и мина на въпроса.

– Когато се видя с Лео във „Фотографиска“, нещо друго направи ли ти впечатление? Някаква друга разлика, освен това, че изведнъж е станал десничар.

– Какво точно имаш предвид?

Микаел погледна към часовника на гарата.

– Например родилен белег, който преди е бил от другата страна, или пък чупка в косата, която е сменила посоката си. Лео е доста къдрав.

– Плашиш ме, Микаел. За какво говориш?

– Разследвам една история за еднояйчни близнаци, разделени при раждането. Засега не мога да кажа повече и искам и ти да си мълчиш, можеш ли да ми го обещаеш?

Тя го хвана за ръката, внезапно обзета от ужас.

– Значи искаш да кажеш...

– Нищо не искам да кажа, Малин, още не – отговори той. – Но се чудя... От гледна точка на генетиката еднояйчните близнаци са идентични, или поне почти. Във всеки един от нас настъпват известни генетични промени, малки мутации.

– Давай по същество.

– Първо трябва да изредя няколко просто факта, иначе ще е съвсем неразбираемо. Еднояйчните близнаци произлизат от една яйцеклетка в матката, която бързо се разделя на две. Интересното е колко бързо. Ако клетката се раздели по-късно от четири дни след оплождането, близнаците ще имат една плацента, а това повишава рисковете за ембрионите. А ако яйцеклетката се раздели още по-късно, между седем и дванайсет дни след оплождането, децата често стават огледални близнаци. Двайсет процента от всички еднояйчни близнаци са огледални.