Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

– Какво, мамицата ти?

На записа Башир викаше как Фария ще умре като плъх и свиня и ще гори в ада. След това образът се разклати, чуха се още думи, последвани от още удари, които камерата не бе уловила добре. Картината беше преминала в мешавица от кадри, на които се виждаха предимно стените и тавана.

– Какво си направила, по дяволите? – изкрещя той и удари масичката с юмрук.

– Спокойно, спокойно – каза Лисбет. – Няма причина за паника.

– Какво искаш да кажеш? Отговори ми, уличница такава!

Гласът му се накъса.

– Все още значителна част от населението на земята не е видяло записа – отвърна тя. – Бих казала, че едва ли са го получили повече от няколкостотин милиона души, а много от тях, бъди сигурен, ще го сметнат за спам и веднага ще го изтрият. Но имах време да го преименувам. Клипчето се казва „Башир Кази“. Така че приятелите ти сигурно ще искат да го видят, както и полицията, разбира се, и Сепо, и познатите на твоите познати, и сульо и пульо. Може да стане популярно в Ютюб. Тези неща са непредвидими. Мрежата е смахнато място. Никога не съм я разбирала напълно.

Башир изглеждаше почти като луд. Главата му се клатеше конвулсивно.

– Разбирам, че е малко стресиращо – каза Лисбет. – Никога не е лесно да се справиш с публичността. Спомням си първия път, когато ме лепнаха по вестникарските афиши. Честно казано, още не съм се съвзела напълно. Но положителното е, че има изход.

– Как така?

– Ще ти кажа. Само да...

Тя се възползва от изумлението и отчаянието му и със светкавично движение го хвана за главата, блъсна я два пъти в масата и се изправи.

– Можеш да избягаш, Башир – каза тя. – Можеш да побегнеш толкова бързо, че срамът да не те настигне.

Башир я зяпаше втрещено. Дясната му ръка трепереше. Той се хвана за челото.

– Може да се получи – продължи тя. – Не за дълго, но поне за известно време. Можеш да бягаш, също като брат си. Е, може би не толкова бързо, започнал си да трупаш килограми, нали? Но все ще се дотътриш донякъде.

– Ще те убия – промърмори Башир.

Той се изправи, сякаш се канеше да ѝ се нахвърли. Но изглежда, сам не си вярваше. Хвърли притеснен пог​ лед към вратата и прозорците, а Лисбет го подкани:

– Тогава побързай. Добре ще е скоро да тръгваш, струва ми се.

– Ще те намеря – просъска той.

– Значи, пак ще се видим.

Гласът ѝ звучеше монотонно и хладно. Тя пристъпи към бюрото и стената и му обърна гръб, предоставяйки му отлична възможност да я нападне. Но той беше точно толкова стъписан и вцепенен, колкото бе очаквала. Освен това мобилният му телефон звънна.

– Сигурно е някой, който е гледал записа. Но няма проблеми, нали? Просто не вдигай и гледай в земята, когато си навън.

Башир изрече някаква заплаха и тръгна към нея. Но не стигна далеч. Лисбет грабна стика, облегнат на стената, и го удари по врата, по скулата и в корема.

– Това е от Фария – каза тя.

Башир се преви на две и получи нов удар, но успя да се изправи. Излезе през вратата, олюлявайки се, тръгна надолу по тъмните стълби и накрая се озова под следобедното слънце.