Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
— В момента не са излезли. Контролирам се напълно. В пълна безопасност си.
Младата жена се изсмя.
— В безопасност ли? Тези неща са оръжие. О, боже, ти… Устата ти беше върху мен.
— Знаех какво правя и на теб ти хареса.
Хедър се спусна към него и го зашлеви през лицето.
Жан-Люк трепна.
— Защо си толкова ядосана, cherie? Казах ти истината.
— Казваш ми я сега. — Тя закрачи напред-назад пред него. — Има определени неща, които трябва да споделиш преди секс. Като например: „Между другото, скъпа, имам херпес“. Или ето още едно много добро: „Познай какво? След малко ще се изчукаш с мъртъв мъж.“
Той се изправи.
— Аз не съм мъртъв!
— Отпусни си няколко часа и ще бъдеш.
— Така ли изглежда един мъртъв мъж?
Жан-Люк дръпна панталоните си надолу и откри издутите си памучни боксерки. Ерекцията му вече не бе пълна, но определено бе достатъчно набъбнала, за да се забележи. И тя я забеляза. Очите й се разшириха, преди бързо да извърне поглед.
— Мъртъв мъж с ерекция — промърмори тя — Кой да предположи?
— Не съм мъртъв. — Той пристъпи към нея — Усещаше ли устните ми като мъртви, когато целувах гърдите ти или докато смучех клитора ти?
Тя трепна.
— Недей.
— Забрави ли вече как се извиваше и крещеше в ръцете ми? Как свърши върху устата ми? — Той облиза устните си. — Все още усещам вкуса ти.
Тя покри лицето си за кратко.
— Не съм забравила и затова е толкова дяволски трудно. Аз… мислех, че ти си съвършен. Мислех, че се влюбвам.
— Така е. Знам, че ме обичаш.
— Не! Не мога… да се справя с това точно сега. Прекалено е.
Тя се затича към вратата и я отвори със замах.
— Хедър!
Жан-Люк закопча панталоните си и изтича след нея в коридора. Тя беше на половината път до вратата на мазето.
— Хедър, не напускай сградата. Прекалено опасно е навън.
Тя се спря и погледна назад към него с невярващ поглед.
— Вътре е опасно. Живея с група дяволски вампири.
— Ние сме добри вампири. — Той тръгна към нея. — Никога няма да те нараним. Заклехме се, че ще те защитаваме. Моля те, обещай ми, че няма да си тръгнеш.
Тя го погледна огорчено.
— Обещавам. Повярвай ми, усилено се опитвам да не направя нещо глупаво.
Хедър се обърна и тръгна към вратата на мазето.
Жан-Люк въздъхна с облекчение. Тя разбираше, че би било неразумно да напусне къщата. За съжаление, мислеше за неразумна и връзката си с него.
Просто щеше да се наложи да промени мнението й. Някак щеше да я спечели отново. Щеше да й покаже, че е достоен за доверие и да й докаже, че любовта им не е неразумна.
Глава 21
Хедър се втурна нагоре по стълбите към приземния етаж. Вампири? Как бе възможно това? Ала защо Жан-Люк би излъгал за нещо толкова ужасно?
Знам, че ме обичаш.
Думите му я измъчваха. Не! Тя не би могла да обича вампир. Те бяха чудовища, които използваха невинни, за да оцелеят.
Затръшна вратата на мазето зад себе си и тръгна по коридора. Вампири. В Тексас. Може би трябваше да се обади на имиграционните. Бързо подмина вратите на модното студио. Боже мой, шефът й беше вампир. И фантастичен в леглото. Тя трепна и се опита да заличи от ума си тази последна мисъл.
Знам, че ме обичаш.
По дяволите, нямаше да се влюби в кръвопиещ демон. Реплика от един стар филм изникна в ума й и се запечата в съзнанието й. Трябваха й само няколко подсмърчания и наситен кънтри акцент, за да я наподоби. Винаги се влюбвам в неподходящия тип мъже.
Да, това беше тя. Беше се прехвърлила от съпруг с мания за контрол на любовник, който бе вампир. Поне вампирът не можеше да я контролира през деня. Тогава беше мъртъв. Кикот се изплъзна от устните й. Боже мой, започваше да губи ума разсъдъка си.
Застина по средата на изложбената зала, когато вратата към офиса на охраната се отвори.
Роби излезе и я погледна разтревожен.
— Добре ли си, девойче?
Вампир. Хедър отстъпи назад.
Той се намръщи.
— Не се плаши.
Да бе. Той беше просто един огромен, мускулест вампир с меч на гърба, нож в чорапа и остри зъби в устата си. Тя се обърна и побягна нагоре по централното стълбище. Докато прекосяваше подиума забеляза, че Роби я наблюдава от изложбената зала.
По дяволите, нямаше да се страхува. Беше във война със страха.
Хедър се промъкна в спалнята си.