Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Хедър не можеше да повярва.
— Това малко мило момченце е син на вампир?
— Да, той е малко сладурче, нали?
— Но как е възможно Шана да има бебе? Вампирите са мъртви… общо взето.
Това беше прекалено объркващо.
— Шана е смъртна — ухили се Финиъс — Като теб.
Хедър преглътна с усилие. Смъртна, омъжена за вампир? И му е родила син. Как е могла Шана да го стори? Но тя изглеждаше толкова щастлива. И малкото момченце беше красиво.
— Мамо!
Бетани влезе в стаята, следвана от Иън и Фиделия, която носеше чантата си.
Хедър погледна към часовника. Беше малко след шест сутринта. Тя прегърна дъщеря си.
— Станала си рано.
— Гладна съм — обяви Бетани.
— Ела да закусиш с нас. — Фиделия пристъпи по-близо и прошепна. — Те искат да останем заедно през целия ден.
— Но аз трябва да работя — протестира Хедър.
— Не се притеснявай — отвърна Иън. — Ще преместим някои мебели тук, за да ви е удобно.
Скоро Хедър и семейството й седяха около кухненската маса и закусваха, докато Финиъс ги пазеше. Иън вдигна креслото от пода и излезе, носейки го над главата си, сякаш тежеше не повече от два килограма.
— Хмм… muy macho.
Фиделия се наведе на една страна, за да го наблюдава, докато напуска.
Хедър преглътна трудно зърнената си закуска. Явно вампирите бяха много силни. Спомни си лекотата, с която Жан-Люк я вдигна на ръце и я хвърли на леглото.
И други образи бързо се върнаха в съзнанието й. Мили боже, той беше невероятно секси. Боже мой, беше толкова горещ. Но забранен. Отблъсна спомените си.
— Не е ли малко топло тук? — усмихна й се лукаво Фиделия.
Хедър изстена вътрешно. Можеше да бъде много досадно да имаш приятел медиум.
Роби влезе в стаята и без да продума повдигна цяло канапе на рамо и излезе.
— Оо… — Фиделия изви тъмните си вежди — Роберто. Чудя се дали носи нещо под тази поличка.
— Това е килт — каза Хедър и кимна към дъщеря си. — Хайде да запазим закуската цензурирана, става ли?
— Добре, само ще си представям — Фиделия се намръщи на зърнената си закуска. — Само това ми остава на моята възраст.
Финиъс се ухили.
— Ти си бебе в сравнение с някои от по-възрастните наоколо.
— Gracias, muchacho. — Тя му отправи благодарен поглед. — Харесвам всички ви. Ти си muy macho. — Погледна остро Хедър. — Не мислиш ли?
Младата жена й се намръщи в отговор.
— Не прекалявай!
Роби и Иън се върнаха за телевизора и стойката му.
— Благодаря ви! — извика Фиделия след тях. — Така няма да пропусна сапунките си. Тези мъже са много чувствителни към нуждите ни, не мислиш ли?
Хедър направи гримаса. Смехът на Финиъс премина в прозявка.
— Слънцето изгрява. Мога да го почувствам. Ще трябва да ви напусна скоро.
Което означаваше, че скоро щеше да е мъртъв. Както и Жан-Люк. Хедър потрепна при тази мисъл. Къде беше той? Дали в този момент не пропълзяваше в голямото си легло, за да остане да лежи в него мъртъв през целия ден?
Финиъс се изправи.
— Хей, брато, к’во става?
— Хей. — Фил тръгна към тях. — Добро утро!
Хедър го посрещна с усмивка. Най-накрая друго нормално човешко същество.
Охранителят огледа опразнената дневна.
— Какво се е случило?
— Местим всичко в студиото, за да може Хедър да работи — обясни Иън, докато влизаше в кухнята. Той се обърна към Хедър. — Готови сте за деня.
— Благодаря ти.
Тя събра купичките и ги занесе в мивката.
— Финиъс можеш да слизаш долу — каза Иън — Роби вече тръгна натам.
— Разбира се, до скоро. — Финиъс помаха на Хедър. — Ще се видим утре вечер.
— Приятни сънища.
Тя трепна. Кои бяха подходящите думи в случая? Приятна смърт?
— Ами ти, брато? — попита той Иън.
— Взех лекарството — отвърна шотландецът с нисък глас. — Оставам буден.
Финиъс се намръщи.
— Човече, това е смахнато.
Фил огледа внимателно Иън.
— Добре ли се чувстваш?
Шотландецът сви рамене.
— Първоначално бях леко замаян, но сега се чувствам добре.
Финиъс поклати глава.
— И преди съм си имал работа с наркотици. Не водят до нищо добро, човече.
— Ще се оправя — настоя Иън. — Сега слизай долу!
— Добре. — Финиъс се обърна към Хедър. — Наглеждай го.
После излезе от стаята.