Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
— Знам — Жан-Люк взе ръката й в своята. — Никога няма да те помоля да направиш това.
— Но се надяваш, че ще го сторя.
Той вдигна ръката й до устните си и целуна кокалчетата й.
— Нека правим по стъпка на ден или по скоро на нощ.
Тя се усмихна.
— Искам да имам деца от теб, дори ако те наистина се реят из детската стая.
Той стисна ръката й.
— Добре, защото искам още малки момиченца, които да изглеждат като своята maman.
Тя разроши черните му къдрици.
— А аз искам едно малко момченце, което да прилича на баща си.
Той се наведе и я целуна. Светкавица улови вниманието им.
— Хванах ви.
Грегори държеше цифров фотоапарат и се усмихваше.
Музикантите засвириха валс.
— Първият танц. — Жан-Люк се изправи и й подаде ръка. — Бих желал да танцувам със съпругата си.
Хедър също се изправи и го остави да я поведе към дансинга. Всички заръкопляскаха. Надяваше се, че няма да се спъне и да падне по лице пред всички.
Музиката стана по-бавна.
— Няма да има валс? — попита Хедър.
— Може да изтанцуваме един по-късно. — Жан-Люк обгърна с ръце талията й. — Засега просто искам да те държа в прегръдките си.
— Звучи ми добре — тя обви с ръце врата му.
И се движеха бавно с музиката.
Жан-Люк целуна челото й, след това облегна бузата си върху главата й.
— Обичам те и винаги ще те обичам.
С въздишка тя затвори очите си.
— И аз те обичам.
Прегръдката му се затегна.
— От сега нататък ще воюваме със страховете си заедно.
— Да.
— Страх ли те е от височини, cherie?
— Малко, защо?
— Отвори очите — прошепна той.
Тя го направи.
— Боже мой!
— Вижте, мама лети.
Бетани се беше изправила, сочейки с пръст във въздуха.
Хедър се притисна по-плътно към Жан-Люк. Те се носеха към тавана.
Дългият шлейф на роклята й се въртеше във въздуха.
— Жан-Люк — прошепна тя. — Немирник такъв!
Той се засмя.
— Остани с мене, cherie, и ще те заведа на места, които дори не си сънувала.