Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
— Чух достатъчно. Трябва да вървя — изправи се бързо и се отправи към вратата.
— Чакай — Жан-Люк стана и й препречи пътя. — Има още.
— Не — тя поклати глава и сълзи изпълниха очите й. — Не може да има нищо повече. Не и между нас. Какъв би бил смисълът? Няма значение, че те мисля за невероятно красив, мил и интелигентен.
— За мен има значение.
— Не, няма, защото що се отнася до теб, аз ще изчезна за миг. Аз съм една от онези малки мравки, които идват и си отиват. Изненадана съм, че дори си направи труда да ме оставиш жива.
— Как можа да го кажеш? — той я сграбчи за раменете. — За напълно безсърдечен ли ме смяташ?
— Не. Но защо да ти пука дали ще доживея до тридесет или седемдесет? Какво са четиридесет години за някой, който е на над петстотин. Моят живот е просто точица на фона на твоя.
Mon Dieu. Искаше да я разтърси.
— Ти си всичко за мен! Ти си жената, която обичам!
Тя ахна.
— Истина е — Жан-Люк пристъпи по-близо до нея. — Обичам те, Хедър!
Тя поклати глава.
— Ще остарея и побелея.
— А аз ще продължавам да те обичам. Какво ме интересува, че външната ти красота ще се стопи с времето? Ти си тази, която изпълва сърцето ми, чакал съм те цели петстотин години.
Хедър си пое несигурно дъх.
— Винаги казваш най-красивите неща. — Една сълза се търкулна по бузата й. — Ти си най-прекрасният мъж на света, но се опасявам, че никога няма да се получи.
Жан-Люк изтри сълзата от бузата й.
— Обявила си война на страха, забрави ли? — Той помилва гърба й и я придърпа към себе си.
— Довери ми се, cherie!
— Иска ми се. — Тя постави ръце на гърдите му. — Но е толкова трудно.
— Имаме този момент. — Той я целуна по челото. — Един перфектен миг… — Целуна върха на носа й. — Позволи ми да те обичам. — Устните му надвиснаха над нейните.
— Жан-Люк.
Ръцете й обгърнаха врата му.
Той я целуна нежно, все още наясно, че тя може да избяга във всеки един момент. Не бързаше, напредваше бавно, прелъстявайки я с нежност. Тялото й откликна, като се притисна към неговото. Слабините му се стегнаха. Жан-Люк пренебрегна собствената си изгаряща нужда и плъзна ръце под тениската й и бавно погали гърба й.
Тя потрепери, което накара гърдите й да подскочат леко срещу неговите. Той изстена, обхвана долната й устна с уста и я засмука. Пръстите й се заровиха в косата му.
— Хедър — промълви Жан-Люк и зарови лице в шията й. Сънната й артерия туптеше под бузата му. Ерекцията му се уголеми. — Позволи ми да те обичам.
— Никога не съм можела да ти устоя — прошепна тя.
Това беше добре, но той искаше повече. Копнееше за признание в любов. Чувстваше се уверен, че тя го обича. Може би все още не го беше осъзнала. Или се боеше да го признае. Каквато и да бе причината, той щеше да й помогне да разбере. Щеше да я накара да крещи от удоволствие, отново и отново, докато осъзнаеше истината.
Хвана подгъва на тениската й и го повдигна нагоре.
— Чакай.
Тя скръсти ръце, скривайки малката жълта птичка върху блузата си.
Сърцето му се сви. Той я пусна и отстъпи назад.
— Прости ми.
— Не е заради теб. — Тя посочи към камерата в горния ъгъл на спалнята. — Заради тях е.
— Merde.
Беше забравил затова. Проклетата червена лампичка продължаваше да премигва. Не осъзнаваха ли, че случващото се е нещо лично? Жан-Люк направи отсечено движение пред гърлото си. Лампичката изгасна.
— Това е смущаващо — промърмори Хедър. — Ами ако я пуснат отново след пет минути, мислейки, че сме свършили?
Той повдигна вежда.
— Пет минути?
Тя изпуфтя.
— Добре де, не съм участвала в маратони. — Погледна гневно към камерата, — или в пийпшоу.
С усмивка, той отиде до нощното шкафче и затършува из горното чекмедже. Извади дистанционно, насочи го към камерата и натисна бутона за изключване.
— Готово, вече не могат да ни прекъснат.
— Добре. — Тя го наблюдаваше внимателно, докато той се приближаваше. — В-все още не съм убедена, че това ще сработи.
— Знам, но мога да бъда много убедителен. — Той я хвана за раменете — Цяла нощ.
Тя потрепери, когато Жан-Люк зарови лице в шията й.
— Имам нужда от малко убеждаване.
— Така си и мислех. — Той засмука меката част на ухото й. — А сега, докъде бяхме стигнали?
— Бях на път да участвам във видео под надслов „момичетата полудяха“.