![Собствено правосъдие [Divine Justice - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/7/sobstveno-pravosdie-divine-justice-bg-download.jpg)
Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]». Краткое содержание книги:
Сега Оливър Стоун е най-издирваният убиец в Америка. Но не само от ФБР. Един човек от миналото му го иска мъртъв, и то веднага. А членовете на клуб „Кемъл“ го искат жив и са готови да рискуват живота си, за да го спасят.
Часове след двата фатални изстрела Оливър пътува с влак за Ню Орлиънс с надеждата, че след урагана „Катрина“ наемат строителни работници на черно. Във влака обаче става побой, добрият самарянин Оливър се намесва и трябва да слезе на първата гара, за да избегне проверката на документите. Внезапното прекъсване на пътуването му го отвежда в едно миньорско градче, където постоянно се случват загадъчни инциденти. Самият Оливър на няколко пъти е на косъм от смъртта. А човекът от миналото вече е надушил следите му. Членовете на клуб „Кемъл“ също. Кой ще го открие пръв?
— Нали разбираш, че съм дошъл да те арестувам за убийството на Картър Грей и Симпсън? — озадачено го изгледа агентът.
— Да, разбирам.
— Защо тогава ми връщаш оръжието?
— Патроните свършиха.
Отново хукнаха по неравния терен с пределната бързина, на която бяха способни мъжете на тяхната възраст.
— По дяволите! — изруга Нокс.
Насреща им идваха мъже.
— Обградили са ни! — задъхано рече Стоун.
От гората изскочиха четирима други и насочиха оръжията си към тях. След миг се показаха още няколко мъже.
Нокс вдигна ръце.
— Ще се промени ли нещо, ако ви кажа, че съм федерален агент, след когото идват солидни подкрепления? — извика той.
Един от нападателите се прицели и натисна спусъка. Куршумът свирна на сантиметри от дясното ухо на Нокс.
— Това е отговорът на въпроса ти — извика той. — А сега остави пистолета си на земята, федерално ченге. Много бавно!
По ред причини Стоун почти очакваше да види и Тайри насреща си, но него го нямаше.
— Тук съм, за да арестувам този човек — рече Нокс и показа Стоун. — Нищо друго не ме интересува.
— Много добре. Значи ние можем да си гледаме работата спокойно, без да се безпокоим, че ще пропеете. Хвърли оръжието, защото няма да повтарям повече!
Нокс се наведе и остави пистолета в краката си. Един от мъжете се приближи и го прибра заедно с портфейла и мобилния му телефон. После пребъркаха Стоун.
Онзи, който беше стрелял, разгърна портфейла на Нокс. Разгледа документите му, взря се в лицето му и с недоумение поклати глава. После извади портативна радиостанция и приглушено съобщи:
— Имаме сериозен проблем.
Разговорът трая около минута, после радиостанцията се върна в калъфа си на колана на мъжа.
— Тук ли ще ги убием? — попита го един от групата.
— Не! Първо трябва да изясним нещата. Вържете ги!
След секунди Стоун и Нокс бяха майсторски вързани заедно и пренесени до един от пикапите, които чакаха на коларския път. Хвърлиха ги по очи в каросерията и пикапът потегли начело на колоната. Пет минути по-късно свърна от пътя и спря на някаква поляна, разпръсквайки кал изпод колелата.
Разнесе се бръмчене. Стоун го чу преди Нокс.
— Хеликоптер.
Машината се приземи на няколко метра от пикапа.
Вятърът от витлото беше толкова силен, че пленниците едва се задържаха на крака, докато ги водеха към кабината. В нея се качиха и двама мъже и хеликоптерът излетя.
— Къде отиваме? — попита ги Нокс, но те останаха безмълвни. Извърна се към Стоун. — Някакви идеи?
Стоун огледа кабината. По време на престоя си в района на Дивайн беше виждал само един хеликоптер.
— Според мен ни карат към Скалата на смъртта.
— Какво, по дяволите, е Скалата на смъртта?
— Ей това — отвърна Стоун и кимна към илюминатора.
Нокс се наведе към него и втренчи поглед в светлините под тях.
— Строго охраняем затвор — добави Стоун.
— Но защо… някакви наркотрафиканти ще ни карат в затвор със строг… — започна Нокс, после млъкна и пребледня. — Прецакаха ни, и то здравата!
— Точно така.
60
Докато микробусът пълзеше по главната улица, Анабел, Кейлъб и Рубън се взираха в хората по тротоарите; някои от тях им хвърляха подозрителни погледи.
— Не ми изглеждат особено дружелюбни — отбеляза Кейлъб.
— А защо да бъдат дружелюбни? — промърмори Рубън. — Нито ни познават, нито имат представа какво търсим тук. Единственото, което знаят, е, че не сме местни.
— Трябва да пипаме много внимателно — замислено промълви Анабел.
— Може би няма време за това, защото Нокс има доста голяма преднина. Най-вероятно вече е открил Оливър.
— Ето я и отправната ни точка — подхвърли Кейлъб и махна към шерифската служба в съседство с доста по-голямата сграда на съда.
— Спри — заповяда му Анабел. — Ще отида да проверя.
— Сама ли? — попита Рубън.
— Засега да. Трябва да имаме и резервен вариант, ако нещата се объркат.
— Каква ще е ролята ти този път? — поинтересува се Кейлъб. — Агент на ФБР или объркана жена?
— Нито едната, нито другата. Ще пробвам друг подход.
Анабел се погледна в огледалцето, приглади косата си и слезе.
— Ако не се върна до десет минути, преместете микробуса зад ъгъла и чакайте там — разпореди тя.
— А ако изобщо не се върнеш? — попита Рубън.
— Значи съм се издънила. Палите мотора и се махате.
Вратата се затръшна и Анабел влезе в сградата.
— Ехо? Има ли някой тук?
От вътрешността се появи Линкълн Тайри.