Рисковете на професията

Замисли се за книгата с китайски пиктограми, която бе оставил отворена на масичката за кафе. Прошка. Реши, че може и да успее. Щеше да си я върне и всичко щеше да е наред.

— Ако искаш, аз ще й се обадя и ще…

Пряката му линия иззвъня и той мигновено вдигна.

— Хенри, обажда се Джейкъб. При теб е много рано. Мислех, че ще се свържа с телефонния ти секретар.

— Тук съм цяла нощ. Регистрира ли патентите?

— Преди двайсет минути. „Протей“ е защитен.

— Благодаря ти, Джейкъб. Радвам се, че замина снощи.

— Всичко при теб наред ли е?

— Да. Но изпуснахме Годард.

— Господи! Какво е станало?

— Дълга история. Кога се връщаш?

— Ще отида на гости при брат си и семейството му в Оуингс, южен Мериланд. Ще се върна в неделя.

— В Оуингс има ли кабелна телевизия?

— Не може да няма.

— Тогава гледай Си Ен Ен. Имам чувството, че ще говорят за нас.

— Какво?

— Имам работа, Джейкъб. Трябва да свършваме. Отиди да видиш брат си и се наспи. Не искам да се върнеш със зачервени очи.

Кац се съгласи и двамата затвориха. Пиърс погледна Кондън.

— Регистрирал е патентите. Лицето на Чарли светна.

— Как?

— Изпратих го снощи. Сега не могат да ни направят нищо.

Кондън се замисли, после кимна.

— Защо не ми каза, че го изпращаш?

Хенри го погледна. Чарли бе разбрал, че не му е вярвал.

— Не можех да кажа на никого, докато не разберях кой е.

Кондън кимна, но обидата остана на лицето му.

— Сигурно е трудно… да живееш с подозрения. И да си самотен.

Беше ред на Пиърс да кимне.

Чарли каза, че отива за кафе, и го остави сам.

Хенри седя неподвижно няколко минути. Мислеше за Кондън и за думите му. Знаеше, че са язвителни, но верни. Време беше да промени всичко това.

Не искаше да чака, затова вдигна телефона и се обади в къщата на Амалфи Драйв.