Рисковете на професията
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рисковете на професията». Краткое содержание книги:
Съобщенията са за жена на име Лили. И тя има сериозни неприятности. Пиърс е привлечен неудържимо към света на Лили — свят, какъвто не е виждал. Свят на услуги на компаньонки, уебсайтове, секс и тайни самоличности.
Хенри изоставя подредения си живот в лудешка надпревара да спаси непознатата жена. Уменията му на компютърен специалист му позволяват да проследи последните дни на Лили. Но всяка негова стъпка в миналото й го отвежда все по-навътре в сложна мрежа от неизбежни събития — и до взимането на решение, което може да му струва всичко.
Луси мълчеше. Пиърс зачете заглавията в някакъв стар брой на „Нашънъл Инкуайърър“, оставен на масата, и осъзна, че е загубил връзка със света. Не му беше познато нито едно име или снимка на известна личност.
— Мога да му кажа, че аз съм те завела до апартамента на Лили — тихо каза Луси.
Той я погледна.
— Наистина ли?
Тя кимна.
— Но се кълна, не знаех, че те е натопил, Хенри.
— Кой?
— Били.
— Какво ти каза да направиш?
— Щял да се обади на някой си Хенри Пиърс и аз трябваше да си уредя среща с теб и да те заведа в апартамента на Лили. Да съм го направела така, че идеята да изглежда твоя. Само това трябваше да направя. Не знам нищо повече.
— Разбирам. Не ти се сърдя, Луси. Трябвало е да направиш, каквото са ти казали.
Замисли се върху думите й. Опитваше се да разбере дали информацията е важна. Струваше му се, че това е доказателство за инсценировката. Но в същото време трябваше да признае, че източникът му на информация няма да има голяма стойност пред ченгетата, адвокатите и съдебните заседатели. После си спомни за парите, които бе платил на Луси в нощта, когато се запознаха. Парите бяха проблем. Можеше да дисквалифицират Луси като свидетел.
— Мога да кажа това на детектива — каза тя. — И той ще разбере, че е било план.
Пиърс поклати глава и изведнъж осъзна, че е разсъждавал егоистично, мислейки единствено дали тази жена ще му помогне, или ще му навреди, без да взима под внимание положението й.
— Не, Луси. Така ще си навлечеш неприятности от страна на Уенц. Пък и… — Той едва не изтърси, че ченгетата няма да повярват на думите на една проститутка.
— Какво?
— Нищо. Мисля, че няма да е достатъчно, за да промени мнението на Ренър. Пък и той знае, че съм ти дал пари. Ще го преиначи. — Пиърс се сети за нещо. — Луси, щом са ти казали да направиш само това с мен и ти си изпълнила заповедта им, тогава защо са идвали тук? Защо са те били?
— За да ме сплашат. Знаеха, че ченгетата искат да ме разпитат. Наредиха ми точно какво да кажа. Искаха да изчезна за известно време. След две седмици всичко отново щяло да стане нормално.
„Дотогава представлението ще е свършило“ — помисли Хенри.
— Значи всичко, което ми каза за Лили, е било част от сценария.
— Не. За това нямаше сценарий. Какво съм ти казала?
— Например как си отишла в апартамента й и нея я нямало. Измисли го, за да отида там, нали?
— Не. Това е истина. Не те излъгах, Хенри. Само те подведох. Използвах истината, за да те пратя там, където искаше да отидеш. Клиентът, колата, неприятностите — всичко е вярно.
— Каква кола?
— Нали ти казах! Мястото за паркиране беше заето, а трябваше да бъде оставено свободно за клиента. За моя клиент. Беше много досадно, защото се наложи да паркираме другаде, а после да се върнем пеша и той се изпоти. Мразя потни мъже. И когато стигнахме до апартамента й, никой не отвори. Всичко се провали.
Пиърс си спомни всичко това. Беше пропуснал този факт, защото не знаеше какво да попита и кое е важно. Лили Куинлан не бе отворила вратата, защото беше лежала мъртва в апартамента. Но може би не беше била сама.
— Нейната кола ли беше паркирана там?
— Не. Лили винаги оставяше мястото свободно за клиентите.
— Спомняш ли си колата?
— Да. Защото покривът беше вдигнат, а аз не бих го оставила така. Плажът е наблизо и там се мотаят всякакви боклуци.
— Каква беше колата?
— Черен ягуар.
— С вдигнат покрив?
— Да.
Той я погледна и дълго мълча. Главата му се замая. Имаше чувството, че ще падне на канапето и ще забие лице в пицата. Късчетата от мозайката се подредиха. Всичко си дойде на мястото и Пиърс изведнъж прозря истината.
— Северното сияние — прошепна той.
— Какво?
Хенри стана.
— Трябва да тръгвам.
— Добре ли си?
— Вече да.
— Ще вземеш ли пицата?
Той поклати глава.
— Не. Не мога да хапна нищо.
37
След два часа Коуди Зелър най-после се появи в „Амедео Текнолоджис“. На Пиърс му трябваше време, за да подготви нещата, и му се обади чак в полунощ. Помоли го да дойде в лабораторията, защото имало засечка в компютърната система. Зелър възрази, че бил зает и можел да дойде чак сутринта. Хенри каза, че сутринта щяло да е късно и че няма да приеме никакви извинения, защото случаят е спешен. Даде ясно да се разбере, че присъствието на Зелър е наложително, ако иска да запази работата си в „Амедео“ и приятелството му. Пресили последното, защото приятелството им вече беше необратимо съсипано.