Рисковете на професията
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рисковете на професията». Краткое содержание книги:
Съобщенията са за жена на име Лили. И тя има сериозни неприятности. Пиърс е привлечен неудържимо към света на Лили — свят, какъвто не е виждал. Свят на услуги на компаньонки, уебсайтове, секс и тайни самоличности.
Хенри изоставя подредения си живот в лудешка надпревара да спаси непознатата жена. Уменията му на компютърен специалист му позволяват да проследи последните дни на Лили. Но всяка негова стъпка в миналото й го отвежда все по-навътре в сложна мрежа от неизбежни събития — и до взимането на решение, което може да му струва всичко.
39
Докато му слагаха белезниците, Зелър не каза нищо. Само се обърна и се вторачи в Пиърс, който отвърна на погледа му. Ренър започна да го претърсва и когато потупа десния му крак, попадна на нещо. Надигна крачола му, извади малък пистолет от кобур на глезена му, показа го на Хенри и го сложи на масата.
— За самозащита е — каза Зелър. — Всичко това е пълна тъпотия. Няма да издържи в съда.
— Нима? — добродушно попита Ренър и грубо го блъсна да седне. — Стой мирно.
Детективът се приближи до Пиърс и посочи към гърдите му.
— Покажи.
Хенри разкопча ризата си. На тялото му бе прикрепен предавател.
— Как се чуваше? — попита той.
— Идеално. Не пропуснах нито дума.
— Копеле мръсно! — изсъска Коуди.
Пиърс го погледна.
— Аз съм копелето, че съм си сложил предавател, така ли? Ти се опита да ми припишеш убийство, а се ядосваш, че имам предавател. Върви по дяволите!
— Престанете — прекъсна го Ренър. — Млъкнете и двамата.
Отлепи подслушвателното устройство от гърдите на Хенри и се обърна към Зелър.
— Преди да те изведа оттук, ще ти прочета правата. Затова млъкни и слушай.
Детективът бръкна в един от вътрешните джобове на якето си, извади купчина карти, прерови ги, намери кодираната карта, която Пиърс му бе дал, и му я върна.
— Ти ще водиш. Отвори вратата.
Хенри взе картата, но не помръдна. Ребрата му още пламтяха от отлепването на предавателя.
Ренър започна да чете правата на Зелър.
Неочаквано се чу силно металическо изщракване и вратата се отвори. На прага застана Рудолфо Гонзалвес, пазачът от охраната. Изглеждаше замаян, косата му беше разрошена. Държеше едната си ръка зад гърба, сякаш криеше нещо.
С периферното си зрение Пиърс видя, че Ренър се вцепени. Детективът пусна картата, от която четеше, и бръкна под якето си.
— Това е пазачът — каза Хенри.
В същия миг Рудолфо връхлетя в лабораторията, блъснат от невидима сила отзад. Удари се в компютърната станция и се стовари върху нея. Мониторът падна на пода. После в помещението влезе Изверга, а зад него се появи Били Уенц. Държеше пистолет.
— Ченге! — изкрещя Зелър. — Той е ченге!
Ренър вече изваждаше пистолета си от кобура, но Уенц имаше предимство. С крайно пестеливи движения гангстерът започна да стреля, като въртеше дулото в дъга. Звукът беше оглушителен.
Пиърс не видя, но разбра, че Ренър отвръща на огъня. Чу стрелба отдясно и инстинктивно се хвърли вляво. После се претърколи и видя, че детективът пада. По стената зад него цъфнаха едри капки кръв. Хенри се обърна и видя, че Уенц се приближава към него. Беше хванат в капан.
— Лампи!
Лабораторията потъна в мрак. Проблеснаха само последните два изстрела на Уенц. Пиърс се претърколи надясно, замря неподвижно на ръце и колене и се ослуша.
Вдясно зад него се чу сподавен, гърлен звук. Ренър или Зелър. Някой от тях беше ранен.
— Лампи! — извика Уенц, но четящото устройство беше настроено така, че да разпознава само гласовете на хората от лабораторията. — Лампи! Изверг! Трябва да има електрически ключ. Намери го!
Не последва нито отговор, нито звук от движение.
— Изверг?
Нищо.
— По дяволите, Изверг!
Отново тишина. После Хенри чу трясък вдясно пред себе си. Уенц се беше блъснал в нещо. Намираше се на шест-седем метра от него. Вероятно беше до тесния коридор и търсеше горилата си или ключа за осветлението. Но Пиърс знаеше, че ключът не е там, а на метър и половина — два от командния пулт.
Той се обърна и запълзя безшумно, но бързо, към изследователската станция — беше се сетил за пистолета, който Ренър бе взел от Зелър.
Стигна до масата, протегна ръка и прокара пръсти по плота. Първо докосна нещо гъсто и мокро, а после — нечий нос и устни. Отначало се погнуси, но после опипа главата и откри завързаните на опашка коси на тила. Коуди Зелър. И по всичко личеше, че е мъртъв.
Продължи да опипва и най-после намери малкия пистолет. Обърна се, но глезенът му се закачи в стоманения контейнер за отпадъци и той се прекатури със силен трясък.
Хвърли се на пода и в същия миг отекнаха още два изстрела и две малки пламъчета осветиха лицето на Уенц. Куршумите рикошираха в медната обшивка на външната стена на лазерната лаборатория в дъното на стаята.
Хенри затъкна пистолета в джинсите си, за да се придвижва по-бързо, пое си дъх и запълзя наляво.
Докосна стената, ориентира се и се вмъкна в лабораторията за наблюдения.
После бавно се изправи и се ослуша за звук или движение. Чу изщракване на метал. Уенц слагаше нов пълнител.
— Хей, умнико — извика той. — Сега сме само аз и ти. Приготви се, защото идвам. И ще направя повече, отколкото само да те накарам да запалиш лампите.