Рисковете на професията
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рисковете на професията». Краткое содержание книги:
Съобщенията са за жена на име Лили. И тя има сериозни неприятности. Пиърс е привлечен неудържимо към света на Лили — свят, какъвто не е виждал. Свят на услуги на компаньонки, уебсайтове, секс и тайни самоличности.
Хенри изоставя подредения си живот в лудешка надпревара да спаси непознатата жена. Уменията му на компютърен специалист му позволяват да проследи последните дни на Лили. Но всяка негова стъпка в миналото й го отвежда все по-навътре в сложна мрежа от неизбежни събития — и до взимането на решение, което може да му струва всичко.
Два часа след обаждането Пиърс седеше в лабораторията, чакаше и наблюдаваше картината от камерите на охраната на монитора. Видя как Зелър паркира черния си ягуар в гаража и влезе през главния вход, където дежурният пазач Рудолфо Гонзалвес му даде кодирана карта. Коуди се качи в асансьора и тръгна към тесния коридор между двете врати. Пиърс изключи камерите за наблюдение, включи програмата за диктовки на компютъра, нагласи микрофона върху монитора и угаси екрана.
— Готово — измърмори той. — Започваме. Време е да смажем тази муха.
Зелър можеше да мине през тесния коридор само с кодираната карта. Втората врата имаше ключалка с комбинация. Разбира се, Хенри не се съмняваше, че Зелър знае комбинацията, защото я променяха всеки месец и изпращаха новия номер на персонала по електронната поща. Но Коуди потропа на облицованата с мед врата. Пиърс стана и отвори и Зелър влезе. Държеше се като човек, сериозно раздразнен от обстоятелствата.
— Е, ето ме, Ханк. Какво толкова е станало? Чуках една мацка, когато ми се обади.
Хенри седна и завъртя стола си така, че да гледа Зелър.
— Забави се. Така че не ми казвай, че си спрял заради мен.
— Грешиш, приятелю. Забавих се, защото съм безупречен джентълмен и трябваше да я закарам във Вали. В Малибу Каньон беше ужасно хлъзгаво и се наложи да мина през Топанга. Дойдох колкото можах по-бързо. Е, какво се е случило?
Говореше много бързо. Може би беше пиян или дрогиран, или и двете. Пиърс не знаеше как това би се отразило върху експеримента, защото добавяше нов елемент в обстановката.
— Въглерод — каза той. — Реших да разтопя партида жички, докато те чакам.
Хенри кимна към затворената врата на електрическата лаборатория. Зелър щракна с пръсти няколко пъти, сякаш се опитваше да си спомни нещо.
— Тази миризма… Напомня ми за времето, когато бях дете… и горях малките си пластмасови колички.
— Хубав спомен. Защо не влезеш лабораторията? Там смърди още по-неприятно. Вдишал дълбоко и може би спомените ти ще се върнат с пълна сила.
— Не, благодаря. Е, дойдох. За какво е цялата тази врява?
— Казах ти. Има засечка в компютрите. Предполагаемо непробиваемата ти защитна система е пълен боклук, Коуди. Някой краде тайните ни.
Зелър явно се развълнува от това обвинение и скръсти ръце на гърдите си. Пръстите му нервно потрепваха.
— Чакай малко. Първо, откъде знаеш, че някой краде тайни?
— Знам.
— Добре. Знаеш. Предполагам, че трябва да го приема. Но откъде знаеш, че това става през базата данни, а някой не си е отворил голямата уста и не продава информация? Какво ще кажеш за Чарли Кондън? Пийнах няколко чашки с него. Той обича да говори.
— Работата му е да говори. Но аз имам предвид тайни, които Чарли не знае, а са известни само на мен и на още неколцина души от лабораторията.
Пиърс извади малко устройство, което приличаше на прекъсвач, с щепсел за прав и променлив ток и къса антена, свързано с петнайсетсантиметров кабел за процепа за карти на компютъра.
— Усъмних се и влязох в експлоатационните файлове. Прегледах ги, но не открих нищо. После проверих техническото обезпечаване и намерих това устройство. Безжичен модем. Мисля, че хората като теб го наричат „надушвач“.
— Хората като мен? Имаш предвид специалистите по сигурността на компютрите?
Устройството улавяше информация. Програмиран и прикрепен към процесора, уредът засичаше и събираше кореспонденцията в електронната поща в компютърната система и я прехвърляше към безжичния модем, като даваше възможност на крадеца да пресява цялата информация и да подбира най-важното.
Зелър свъси вежди загрижено. „Добро изпълнение“ — помисли Хенри.
— Ръчна изработка — каза Коуди, докато разглеждаше устройството.
— Не са ли такива всичките?
— Как се е озовало тук, по дяволите? И защо човекът ти по поддръжката на системата не го е забелязал?
Пиърс се наведе напред и опита да се държи колкото е възможно по-хладнокръвно.
— Защо не спреш да ме будалкаш и не ми кажеш, Коуди?
Зелър вдигна глава и го погледна. В очите му се четеше изненада и обида.
— Какво искаш да кажеш? Аз инсталирах системата, но не съм слагал това нещо.
— Да, ти я инсталира. А устройството беше вградено в процесора. Хората от поддръжката не са го видели или защото си ги подкупил, или защото е било скрито добре. Открих го просто защото знаех какво търся.
— Всеки с кодирана карта има достъп до тази компютърна стая и може да го е сложил. Когато проектирахме разпределението, ти казах да я направиш тук, в лабораторията. Заради безопасността.
Хенри поклати глава. Припомни си спора им отпреди три години и това потвърди решението му.