Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Дризт се чудеше дали някога отново ще бъде сам. Със сведен поглед, погълнат от собственото си усещане за загуба и празнота, той се луташе, без да знае къде отива. Неочаквано сви в един коридор и се блъсна в някого. Сепнат, вторият син на До’Урден отскочи назад и видя, че пред него стои Закнафейн.
— Ти се върна у дома — вяло отбеляза Повелителят на меча, прикрил с безизразен поглед силните чувства, бушуващи в душата му.
Дризт се запита дали би могъл да прикрие добре собственото си изражение.
— Само за ден — отвърна равнодушно младежът, въпреки че бе разгневен на Закнафейн толкова, колкото и той на него.
Откакто Дризт бе видял яростта на мрачните елфи със собствените си очи, деянията на Повелителя на меча започнаха да му се струват още по-непростими и зли.
— Патрулът ни излиза веднага щом светлината на Нарбондел обяви началото на новия ден.
— Толкова рано? — изненада се Зак.
— Призоваха ни — отвърна младежът и понечи да си тръгне.
Възрастният елф го хвана за ръката.
— Като редовен патрул? — попита той.
— Не, изпращат ни в определен район. Открили са активност в източните тунели.
— Значи героите са призовани — подсмихна се Зак.
Дризт не отвърна веднага. Беше ли усетил сарказъм в гласа на учителя? Завист, може би — Дризт и Дайнин отиваха да се бият, докато той оставаше затворен в дома До’Урден, за да изпълнява задълженията си. Нима беше толкова кръвожаден, че не можеше да приеме задачите, които му бяха възложени?
Той беше обучил и Дризт, и Дайнин. И още стотици младежи — беше ги превърнал в хищници, в убийци.
— Колко дълго няма да си тук? — продължи Закнафейн, заинтересуван от отсъствието на младежа.
Вторият син сви рамене.
— Седмица най-много.
— А после?
— После у дома.
— Това е добре — заяви Зак. — Ще се радвам отново да те видя в дома До’Урден.
Дризт въобще не повярва на думите му.
Изведнъж учителят го удари по рамото с рязко движение, предназначено да провери рефлексите на младия войн. Изненадан Дризт не отговори на предизвикателството и не го прие като заплаха — просто не беше сигурен в намеренията на чичо си.
— В тренировъчната зала може би? — попита Зак. — Аз и ти, както правехме на времето.
Невъзможно! Младежът искаше да изкрещи. Вече никога — нищо — няма да е както преди. Но той премълча тези мисли и кимна в съгласие.
— Ще се радвам — отвърна и се зачуди какво ли удоволствие ще изпита, ако накълца Закнафейн.
Дризт знаеше истината за същността на своя народ и беше безсилен да я промени, но можеше да промени нещо друго — собствения си живот. Ако унищожи Повелителя на меча — най-голямото му разочарование — можеше да се изолира от покварената реалност, която го заобикаляше.
— Аз също — каза Закнафейн с приятелски тон, който прикриваше мислите му, подобни на тези на Дризт.
— До другата седмица тогава — отвърна младежът и се отдръпна.
Нямаше сили да продължи разговора с мрачния елф, който някога бе най-добрият му приятел и който — както впоследствие бе разбрал Дризт — бе толкова непочтен и зъл, колкото и останалите представители на неговата раса.
— Моля ви, моя матрона-майко — хленчеше Алтън. — Мое право е. Умолявам ви!
— Успокой се, глупав ДеВир — отвърна СиНафей Хюнет и в гласа й прозвуча съжаление — емоция, която мрачните елфи рядко изпитваха и почти никога не показваха.
— Но аз чаках…
— Часът почти настъпи — матроната звучеше заплашително. — Опитвал си се и преди, нали?
Алтън я зяпна, а гротескната му физиономия я накара да се засмее.
— Да — призна тя. — Знам за жалкия ти опит да убиеш Дризт До’Урден. Ако Масой не бе пристигнал навреме, сигурно си щял да бъдеш убит.
— Щях да го унищожа! — изръмжа Алтън.
Матроната не възрази.
— Може би и щяхме да те провъзгласим за убиец и шарлатанин — целият гняв на Мензоберанзан щеше да се стовари върху теб.
— Това не ме интересуваше.
— А е трябвало — гарантирам ти го! — с презрение се усмихна тя. — Щеше да пропилееш възможността да си отмъстиш напълно. Повярвай ми, Алтън ДеВир. Твоята — нашата победа предстои.
— Масой ще убие Дризт До’Урден; може би и Дайнин — започна да недоволства Безликият.
— Ала има други До’Урден, които ще бъдат повалени от безмилостната ръка на Алтън ДеВир — обеща му СиНафей. — Върховни жрици.
Безликият не можеше да прикрие разочарованието си — беше се надявал той да се погрижи за Дризт. Толкова силно копнееше да го убие. Трябваше да го стори бързо и без много шум още тогава — през онзи ден в Сорсъри, ала не успя — младежът го бе унижил. И сега Алтън искаше да поправи грешката си.