Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— А другата жена? — попита той. — Блондинката, която буквално му е увиснала на врата?
Горман присви очи.
— Не зная. Изглежда ми смътно позната, но не е от вътрешния кръг. Може би е просто приятелка.
Удовлетворен от отговора, Пейнтър побутна Горман и тръгна през тълпата. На събиране като това Карлсен едва ли щеше да си позволи да ги заплаши открито. Къде можеше да избяга?
Проби си път сред гостите и се озова пред Карлсен. Той за момент беше останал сам, след като бе завършил разговора с председателката на Съвета за населението. Дори лепналата се за него жена беше отишла до бюфета.
Карлсен не го позна. Погледът му се плъзна по него и се спря върху сенатор Горман. Лицето на норвежеца моментално светна от удоволствие и той протегна ръка.
Горман инстинктивно я стисна.
— Боже мой, Себастиан! — възкликна Карлсен. — Кога дойде? Как успя да стигнеш дотук? Опитах да се обадя в хотела ти, когато не се появи на летището. Не успях да те открия покрай цялата суматоха след снощното нападение. Помислих си, че може би си заминал за Щатите.
— Не. Охраната просто ме премести в друг хотел — спокойно отвърна Горман. — Не успях да стигна навреме до летището, а не ми се искаше да задържам всички. Затова си наех самолет.
— Не трябваше да го правиш. Настоявам „Виатус“ да поеме разноските.
Пейнтър ги наблюдаваше с интерес. Сенаторът направи добро представление, но определено не беше на себе си. Ясно личеше, че е на нокти и доста обезпокоен.
От друга страна, Карлсен изглеждаше истински радостен да види събеседника си. Изражението му бе искрено. Пейнтър не можеше да открие никаква улика, че човекът пред него е заповядал убийството на сенатора предишната нощ. Или Карлсен наистина не бе замесен, или беше плашещо хладнокръвен тип.
Горман — физиономията му излъчваше засилващо се съмнение — хвърли поглед към Пейнтър. Запъна се за момент, после каза:
— Мисля, че вече си се запознал със следователя от кабинета на главния инспектор.
Тежкият поглед на норвежеца се спря върху Пейнтър. След моментно объркване го разпозна.
— Разбира се. Извинете. Вчера разговаряхме за кратко. Ще трябва да ми простите. Последните двайсет и четири часа бяха истинска лудница.
„На мен ли ми го казваш?“, помисли Пейнтър.
Докато се ръкуваха, продължи да изучава лицето на Карлсен с надеждата да намери някаква пукнатина в поведението му. Но дори да знаеше, че Пейнтър е нещо повече от обикновен агент от Криминалния следствен отдел на Министерството на отбраната, Карлсен не го показа с нищо.
— Сенаторът бе така добър да се съгласи да ме вземе със себе си — каза Пейнтър. — Надявах се да успеем да проведем нашия разговор. Имам само няколко въпроса, за да изясня някои неща. Обещавам, че няма да ви отнема много време. Може би ще успеем да намерим място, където да поговорим насаме.
Карлсен изглеждаше леко раздразнен, но хвърли бърз поглед към Горман и Пейнтър забеляза как по лицето му за миг пробяга чувство за вина. Синът на сенатора беше убит при клането в Африка. Как можеше да откаже в присъствието на скърбящия баща?
Карлсен си погледна часовника и кимна към една врата вдясно.
— Там има офиси. От кетъринга са заели предната половина, но отзад има малка заседателна зала, която би трябвало да е свободна.
— Идеално.
Тръгнаха заедно към вратата.
Пейнтър забеляза блондинката да се взира в тях от тълпата. Лицето й беше безизразно, но същевременно и по-студено от арктическата температура в хранилището. Когато забеляза, че я гледа, тя побърза да се извърне.
Изобщо не изглеждаше щастлива, че я зарязват.
Криста гледаше как тримата влизат в офиса на администрацията на хранилището. Това не вещаеше нищо добро.
Малко преди това едва не се задави с маслинката във водката с тоник, когато видя чернокосия агент на Сигма да изниква сякаш от нищото. Със сенатор Горман по петите. Едва бе успяла да се измъкне навреме.
Взираше се във вратата на офиса, докато тя се затваряше. Как се бяха озовали тук? Мислеше си, че ги е оставила далеч зад себе си в Осло.
Изведнъж й се стори, че я наблюдават от всички страни. Нахлупи качулката на канадката си, така че поръбеният й с козина край да скрива лицето й по-добре. Беше благодарна, че е взела допълнителната предпазна мярка да си сложи руса перука за екскурзията. Не искаше да има още неприятности като онази с Антонио Гравел.