Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Определено зловещо място.
Особено когато Монк си припомни последното предупреждение в туристическата брошура. То доста добре обобщаваше тази сурова земя.
„Стреляйте на месо“.
11:48
Пейнтър паркира колата на отреденото й място. По единствения път към планината минаха през два пропускателни пункта, на които пазеха норвежки военни. Други автомобили и един голям автобус вече бяха заели малкия паркинг — най-вероятно именно те бяха докарали гостите от Световната конференция по изхранването.
Пейнтър излезе от топлия джип на студа и веднага забеляза и един снегомобил с размерите на микробус и масивни като на танк вериги. Това беше „Хаглундс“, официалното превозно средство за изучаване на полярните земи, изрисуван с норвежкото знаме и военни гербове. До машината стояха двама войници и пушеха. Имаше и един по-малък двуместен „Сноу-Кат“ със същите знаци, който патрулираше по периметъра. В момента обаче, ако се съдеше по начина, по който се въртеше и обикаляше, някой по-скоро се забавляваше с машината.
Навлеченият с дебела канадка сенатор Горман също слезе и двамата тръгнаха към входа на зърнохранилището. Единствената част от съоръжението, която се намираше над земята, представляваше бетонен бункер. Подаваше се от снега под ъгъл, подобно на носа на скован в ледовете кораб. И може би в известен смисъл бе именно това. Дълбоко долу беше погребан Ноев ковчег за семена.
Входът се извисяваше на десет метра височина — равна бетонна повърхност, украсена в горната част с подобни на прозорци огледала и призми, осветявани от тюркоазна фиброоптика. Върхът сияеше в сумрачния ден. Буреносните облаци вече се носеха над планината и сякаш притискаха небето към нея. Порив на вятъра вдигна вихрушка ледени кристали и жилещ сняг.
Приведени, за да се скрият от студа и вятъра, двамата забързаха към входа.
Минаха по късия мост и стигнаха външните бронирани врати, които пазеха съоръжението. Двама въоръжени охранители провериха пропуска на сенатора и записаха данните му.
— Много закъсняхте — каза единият на развален английски.
— Проблеми с полета — отвърна Горман, ухили се добродушно на младия войник и потръпна от студа. — Дори и тук авиолиниите все намират начин да ти запилеят багажа. А студът… бррр… Чудя ви се как издържате тук. Явно сте замесени от по-яко тесто от мен.
Войникът се усмихна широко. Същото направи и партньорът му, които сигурно дори не разбираше английски. Сенаторът просто снимаше обаяние, трябваше да му се признае. Беше способен да го включва и изключва като фенерче. Нищо чудно, че се радваше на такъв успех във Вашингтон.
Отвориха им вратата. Пейнтър знаеше, че хранилището се пази от три масивни ключалки. Като допълнителна предохранителна мярка срещу евентуални атаки никой на планетата не разполагаше и с трите ключа.
Щом минаха през вратата, вятърът спря. Това беше добре, но въздухът си оставаше все така студен. Поддържаше се постоянна температура осемнадесет градуса под нулата и усещането бе като да влезеш във фризер.
След къса рампа започваше дълъг кръгъл тунел, по който спокойно можеше да мине метро. Краката им стъпваха по циментови плочи; над тях се точеха редици флуоресцентни лампи и всевъзможни тръби. Стените — железобетон и фибростъкло — бяха грубо огладени и създаваха чувството, че се намираш в пещера.
Пейнтър се беше запознал с плана на съоръжението. Беше прост. Тунелът се спускаше на сто и петдесет метра под земята и свършваше при три огромни зърнохранилища, всяко запечатано със свой въздушен шлюз. Единствената друга особеност бяха офисите преди зърнохранилищата.
До тях долетяха гласове. Далеч отпред засветиха по-ярки светлини.
Сенатор Горман махна с ръка към стените и заговори тихо:
— Ивар беше един от основните инвеститори в изграждането на това нещо. Твърдо вярва в запазването на естественото разнообразие на света и смята, че всички други подобни хранилища са неадекватни или занемарени.
— Оставам с впечатлението, че определено обича да контролира нещата.
— Но в този случай може би е прав. По целия свят има повече от хиляда зърнохранилища, но повечето са изложени на опасност. Националната зърнена банка на Ирак беше ограбена и унищожена. Същото стана и в Афганистан. Талибаните разбили хранилището не заради семената, а за да откраднат пластмасовите контейнери. Другите зърнени банки са също толкова уязвими. Лош мениджмънт, лоша икономическа атмосфера, повреждащо се оборудване — всичко това излага тези хранилища на опасност. Но най-лошото е липсата на далновидност.