Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Църквата бе празна, но Сейчан откри, че не може да пристъпи по-навътре в нефа. Обхваната от внезапна умора, тя отиде до най-близката пейка и седна. Загледа кръста. Не бе вярваща, но видя болката в разпнатия Христос.
Познаваше тази агония.
Дишането й стана по-тежко. Очите й внезапно се замъглиха. Сълзите се появиха съвсем неочаквани, сякаш извираха някъде дълбоко от нея. Тя затисна очите си с ръце, сякаш се мъчеше да ги спре, да ги скрие, да се отрече от тях.
Дълго остана свита на пейката, без да може да помръдне. Тежестта в гърдите й растеше. Стана нетърпима, сякаш нещо грамадно се мъчеше да се промъкне през мъничка дупка. Зачака да отмине, молеше се да свърши — и накрая то свърши и я остави куха и същевременно странно разочарована. Тръпка премина през цялото й тяло, но само веднъж. Тя пое дълго и треперливо дъх, избърса очи и се изправи.
Обърна гръб на кръста и излезе. Студеният вятър я удари в лицето и затръшна вратата зад нея. Това й напомни един важен урок.
Хората трябва да държат вратите си заключени.
Грей се опита да не се изсмее.
— Мерлин да е погребан на остров Бардси?
Отец Рай се усмихна и сръбна от чая си.
— Разбира се, всички по тези краища обичаме да разказваме тази история. Твърди се, че е погребан в стъклена гробница на острова. Звучи доста фантастично, но пък историята си я бива, не мислите ли? Намигна на Рейчъл. — Все пак мнозина, в това число и някои историци, смятат, че легендите за крал Артур и Авалон произлизат от Бардси.
— Какво е Авалон? — попита с пълна уста Ковалски.
Грей го сръга под масата. Хич не му се искаше старият свещеник да се отплесне отново. Трябваше да научат повече за отец Джовани.
Но вече бе късно.
— А, според една келтска легенда Авалон бил земният рай — обясни отец Рай. — Именно там бил изкован Ескалибур, мечът на крал Артур. Там където царувала вълшебницата Моргана. Там растели чудни ябълки и името на острова идвало от уелското название на плода, афал. Авалон се смятал за целебно място, където времето няма власт. В края на цикъла за Артур кралят бил откаран там, за да бъде излекуван от Моргана след битката при Камлан. И там, както вече казах, бил погребан магьосникът Мерлин.
Изражението на Уолас ставаше все по-кисело и по-кисело.
— Дрън-дрън! — избухна накрая той. — Всеки си мисли, че Авалон или Камелот е едва ли не в задния му двор.
Отец Рай не се засегна от изблика на професора.
— Както казах, това е само легенда. Но подобно на Авалон, остров Бардси отдавна се е смятал за целебно място. Това твърдение дори може да се открие в един пътепис от хиляда сто осемдесет и осма година. Авторът споменава, че жителите на Бардси са необичайно здрави и „рядко умират от друго освен от дълбока старост“. И, разбира се, не бива да забравяме вълшебните ябълки.
— Ябълки ли? — обади се Ковалски.
— Може би е по-добре да подминем митовете — предложи Грей с надеждата отново да насочи разговора към отец Джовани.
— Ябълките не са мит. — Отец Рай стана, отиде до купата в ъгъла, взе една ябълка и я подхвърли на Грей. — Това мит ли ти се струва, млади човече? Синът на Маги ги набра миналата седмица.
Грей погледна намръщено плода с размерите на юмрук.
— На целия свят няма други такива — с гордост заяви отец Рай. — Преди няколко години от същото дърво взеха ябълки за Националната колекция на плодове в Кент. Опитали ги и определили две неща. Първо, че дървото е от напълно непознат сорт. И второ, че ябълките са необичайно здрави и нямат никакви следи от разваляне или болести. Огледаха самото старо чепато дърво и откриха, че и то е напълно здраво. Специалистите смятат, че дървото може да е единственото оцеляло от овощната градина, създадена от монаси на острова преди хиляда години.
Грей впери поглед в малката ябълка в ръката си. Усещаше дългата история зад нея. Каквото и да се вярваше, явно островът отдавна бе смятан за целебно място — първо фоморианската кралица, после келтските легенди за Авалон, а сега и плодът в ръката му, плод, за който научно бе доказано, че е необичайно здрав.