Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
11:01
Шпицберген, Норвегия
— Още ли няма вести от Грей? — попита Монк на ледения паркинг. Беше със зимен екип, ботуши, ръкавици, очила и носеше шлем под мишница.
Пейнтър поклати глава, все още със сателитния телефон в ръка.
— Надявах се по изгрев-слънце да се обади. Или да се обадят патрулите. Хеликоптерите са във въздуха от зазоряване и претърсват възвишенията. Пожарните екипи докладват, че цялата долина се е превърнала в димящо пепелище. Обадих се и на Кат. Не се е свързвал и с щабквартирата на Сигма.
Монк видя болката в очите на директора.
— Трябвало е да се махне оттам. Може би има причина да мълчи.
Доколкото можеше да се съди по изражението на Пейнтър, думите на Монк не го успокоиха особено. Причината Грей да замълчи беше, че е попаднал в някаква беда.
Слънцето все още висеше ниско над хоризонта и лъчите му болезнено се отразяваха в леда и снега, покриващи остров Шпицберген. След още един месец архипелагът щеше да потъне в арктическата нощ, която щеше да продължи четири месеца. Дори по пладне температурата бе успяла да се покачи едва до минус седемнайсет градуса. Това бе пусто място, лишено от дървета и осеяно с остри върхове и дълбоки котловини. Името на този остров от архипелага Свалбард — Шпицберген — означаваше „остра планина“ на холандски.
Гледката определено не вдъхновяваше каквато и да било надежда.
Особено с причернялото небе на север.
— Нищо не можем да направим по този въпрос — рече най-сетне Пейнтър. Гласът му отново бе твърд. — Поръчах на Кат да следи докладите от пожарните екипи и спасителните групи. Тя ще направи всичко възможно да координира по-мащабно издирване. Междувременно ние също имаме работа.
Пейнтър стоеше до джипа „Волво“, с който бяха дошли от летището. Монк бе дошъл с втори автомобил с ремарке. В момента Крийд бе в него и освобождаваше двете моторни шейни „Линкс У–800“. Бяха ги наели от туристическа агенция, предлагаща зимни сафарита из архипелага. Емблемите на агенцията се мъдреха върху машините.
Горман беше в колата, на дясната седалка. Планът бе сенаторът и Пейнтър да продължат направо към зърнохранилището. Монк и Крийд щяха да тръгнат по обиколен път и трябваше да се промъкнат максимално близко до хранилището, без да събудят подозрения. Именно това бе причината да наемат моторните шейни.
Според туроператора компанията често организирала обиколки в планините за наблюдение на дивите животни, още повече че след съоръжаването на Хранилището на Страшния съд добилият известност обект бе станал популярна туристическа спирка. Присъствието им не би трябвало да събуди особен интерес. Монк и Крийд щяха да са готови в случай, че се появи нужда от въоръжена намеса или бързо изтегляне.
„Заден изход от банковия трезор“, както го беше описал Пейнтър.
Зад втората кола се разнесе рев на двигател.
— Да действаме — нареди Пейнтър и стисна здраво ръката на Монк. — Пази се.
— Вие също.
Двамата тръгнаха в противоположни посоки. Пейнтър се качи в джипа, а Монк отиде при партньора си до шейните. Крийд яхна единия линкс. Подобно на Монк, той също беше надянал зимен екип и шлем.
Монк отиде до своята машина и преметна крак през нея.
Докато Пейнтър обръщаше на паркинга, Монк провери закрепената до седалката карабина. Крийд бе въоръжен по същия начин. Не си, направиха труда да крият оръжието. На Шпицберген белите мечки бяха повече от хората и подобна огнева мощ бе нещо задължително. Дори в лъскавата туристическа брошура, която Монк бе отмъкнал от агенцията, се казваше „Винаги носете оръжие, когато излизате извън населените места“.
А Монк нямаше намерение да нарушава норвежките закони.
— Готов? — извика той и вдигна ръка към Крийд.
В отговор партньорът му форсира двигателя.
Монк надяна шлема и завъртя ключа на запалването. Звярът под него оживя с рев. Монк даде газ и насочи моторната шейна към снежната равнина зад паркинга. Задната верига на машината уверено зацепи леда. Двете ски се плъзгаха гладко. Монк прехвърли ниския ръб и набра скорост, като оставяше след себе си снежен прах.
Крийд го следваше по петите.
Отпред се издигаше планина Платабергет, домът на Хранилището на Страшния съд. Назъбеният й връх драскаше навъсеното небе. Светът зад планината представляваше единствено маса мрачни облаци.