Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
Искам да бозкам, много искам да бозкам, не мога да заспивам без. Смуча Зъб, дето е Мам, или поне малко от нея, нейните клетки всичките кафяви и изгнили, и твърди. Зъб я боля много или е болял сам себе си, ама вече не. Защо е по-добре да излиза, отколкото да го трупам в мен? Мам каза, че ще сме свободни, но кое му е свободното на това?
Баба пее тихичко, знам тази песен, ама не звучи както трябва: Търкалят се на автобуса копелетата…
— Стига, не пей — казвам аз и тя престава.
Аз и Мам сме в морето, аз съм се заплел в косата й, целият съм овързан и се давя…
Лош сън. Това щеше да каже Мам, ако беше тук, ама не е.
Лежа и си броя пръстите, на тази ръка са пет, на другата пет, на този крак са пет, на другия — също, карам ги да помахват един по един. Опитвам с говоренето в главата, Мам? Мам? Мам? Не я чувам да отговаря.
Когато почва да е по-светло, дърпам юргана върху лицето си, за да го затъмня. Мисля, че нещо такова е да те Няма.
Човекове вървят наоколо и шепнат.
— Джак? — Това е Баба близо до ухото ми, та се дърпам надалеч. — Как си?
Спомням обноските.
— Днес не съм на сто процента, благодаря. — Мутолевя, защото Зъб ми се е залепил за езика.
Когато излиза, аз се изправям и си преброявам нещата в чантата с Лора, дрехите и обувките, и вертолетче, и влакче, и квадрат за рисуване, и дрънкалка, и блещукащо сърце, и крокодил, и камък, и маймунки, и кола, и шест книги, шестата е „Дилън Копача“ от магазина.
Много часове по-късно уааа-уааа означава телефонът. Баба се качва.
— Беше доктор Клей, майка ти е стабилизирана. Само колко е хубаво, нали?
Това звучи като нещо за машина.
— А също има и палачинки с боровинки за закуска.
Лежа много мирно, все едно съм скелет. Юрганът мирише на прашно.
Дзън-дзън дзън-дзън и тя пак отива долу.
Гласове под мен. Броя си пръстите първо на краката, после на ръцете, после всичките ми зъби наново. Всеки път получавам правилния брой, ама не съм сигурен.
Баба се качва пак и едва диша, казва, че Дядо е дошъл да каже довиждане.
— На мен?
— На всички, отлита обратно за Австралия. Хайде, ставай, Джак, няма да ти стане по-добре, като се въргаляш.
Не знам какво е това.
— Той иска да съм не роден.
— Кой го иска?
— Той каза, че не би трябвало аз да съм аз и така Мам нямало да трябва да е Мам.
Баба не отговаря и аз си мисля, че е отишла долу. Изваждам си лицето да видя. Тя е още тук с ръце, увити здраво около нея.
— Не му обръщай внимание на този конски гъ…
— Какво е…?
— Просто слез да изядеш една палачинка.
— Не мога.
— Погледни се — казва Баба.
Това как да го направя?
— Дишаш и ходиш, и говориш, и спиш без твоята Мам, нали? Сигурна съм, че можеш и да ядеш без нея.
Държа Зъб в бузата за по-сигурно. Много време ми отива на стълбите.
В кухнята Дядо, дето е истинският, има лилаво на устата. Палачинката му е потънала в локва сироп с още лилави, това са боровинки.
Чиниите са нормално бяло, ама чашите са с грешна форма, дето е с ъгли. Има голяма купа наденички. Не знаех, че съм гладен. Изяждам една наденичка, после още две.
Баба казва, че няма от сока без парченца, ама трябва да пийна все нещо, иначе ще се задавя с наденичките. Пия от този с микробите, дето се гърчат надолу по гърлото ми. Хладилникът е огромен и пълен с кутии и бутилки. В чекмеджетата има толкова много храни, че Баба трябва да се качи на стъпала, за да ги види всичките.
Казва, че сега е ред да си взема душ, ама аз се преструвам, че не чувам.
— Какво е „стабилизирана“? — питам Дядо.
— Стабилизирана? — От окото му излиза сълза и той я избърсва. — Ами нещо като нито по-зле, нито по-добре.
Слага си ножа и вилицата заедно в чинията.
Нито по-зле, нито по-добре от какво?
Зъб има кисел вкус на сока. Отивам пак горе да спя.
— Миличък — казва Баба, — нали няма пак да прекараш цял ден пред този сандък?
— Ъ?
Тя изключва Телевизор.
— Доктор Клей току-що се обади да говори за потребностите за развитието ти, наложи се да му кажа, че играем на дама.
Аз премигвам и си разтривам очите. Защо му е казала лъжа?
— Мам…?
— Все още е стабилна. Искаш ли да играем дама наистина?
— Твоите парчета са за великани и падат.
Тя въздиша.
— Все ти казвам, че са нормални, също и шахът, и картите. Малките магнитни комплекти, които сте имали с майка ти, са за пътуване.