Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Нямаше къде другаде да отидем, освен в моята стая, затова се озовахме там. Бях станал капитан и сега се възползвах от ранга си, като накарах да ни донесат вечерята там, както и да добавят бутилка вино.
— Войниците се страхуват от теб — каза тя. — Твърдят, че никога не се уморяваш.
— Уморявам се — възразих аз. — Повярвай ми.
— Разбира се — съгласи се Лорейн. — С всички ни е така.
— Права си — отвърнах.
— На колко си години?
— На колко години си ти?
— Галантният мъж никога не би задал този въпрос.
— Както и една дама.
— Когато се появи тук, мислеха, че си над петдесет.
— Е?
— А сега не знаят какво да мислят. Четирийсет и пет? Четирийсет?
— Не — поклатих глава.
— И аз така смятам. Но брадата ти заблуди всички.
— Често се случва с брадите.
— С всеки изминал ден изглеждаш по-добре. По-едър…
— Благодаря. И се чувствам по-добре, отколкото когато пристигнах.
— Сър Кори от Кабра — изрече замислено тя. — Къде се намира Кабра? Какво е Кабра? Ще ме отведеш ли с теб там, ако много мило те помоля?
— Бих могъл да ти обещая, но ще те излъжа.
— Знам. Но ще ми е приятно да го чуя.
— Добре. Ще те отведа със себе си там. Кабра е отвратително място.
— Наистина ли си толкова добър, колкото разправят?
— Опасявам се, че не. А ти?
— Сигурно не. Искаш ли вече да си лягаме?
— Не. Предпочитам да си говорим. Изпий чаша вино.
— Благодаря… За твое здраве.
— И за твое.
— Как си се научил да се биеш толкова хубаво?
— Дарба и добри учители.
— … А си пренесъл и Ланс на цялото това разстояние. Убил си и онези зверове…
— Слуховете преувеличават.
— Но аз те наблюдавах. Ти наистина си по-добър от останалите. Затова и Ганелон сключи това споразумение с теб. Той знае как да различава хубавите неща. Имала съм много приятели, които умеят да се бият с меч и съм ги гледала да се упражняват. Ти можеш да ги насечеш на малки парченца. Войниците говорят, че си добър учител. Харесват те, макар че ги плашиш.
— Защо се страхуват от мен? Защото съм силен ли? По света има много силни мъже. Или заради моята издръжливост в тренировките?
— Смятат, че в теб има нещо свръхестествено.
Разсмях се.
— Не, аз съм просто вторият по сръчност в света. Извинявай… може би, третият. Но се старая да напредна.
— Кой е по-добър от теб?
— Ерик от Амбър, вероятно.
— Кой е той?
— Свръхестествено същество.
— Той най-добрият ли е?
— Не.
— А кой е?
— Бенедикт от Амбър.
— И той ли е свръхестествен?
— Ако е още жив, да.
— И ти си много странен. Защо? Кажи ми, ти свръхестествено същество ли си?
— Хайде да пийнем по още една чаша вино.
— Ще ме хване.
— Чудесно.
Напълних чашите.
— Всички ще умрем — заяви Лорейн.
— Някой ден.
— Искам да кажа тук и то скоро, в битката с това нещо.
— Защо смяташ така?
— То е прекалено силно.
— Тогава защо стоиш тук?
— Няма къде другаде да отида. Затова и те разпитвах за Кабра.
— И затова дойде при мен тази вечер?
— Не. Исках да разбера що за човек си.
— Просто спортист, който дълго не е тренирал. В този край ли си родена?
— Да. Сред гората.
— Защо си се хванала с тези момчета?
— А защо не? По-добре е, отколкото да гния в мизерия.