Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

— Да използва Фантом? — Амбър се надигна от креслото. — О, Джек…

— Нямам друг избор. След онази история с Гибън двата сандъка с бойни костюми изчезнаха безследно. Сега разполагам само с Фантом.

— Ами ако ти прережат гърлото и го вземат? Той е като бебе.

— Бебе, кръвожадно като повечето драки. Знаеш го. — Джек се почеса по главата. — Ще заредя костюма само наполовина и няма да изключвам ръчката на мъртвеца. Само това мога да направя. Е, остава ми проблемът с моето прерязано гърло.

Тя сбърчи нос.

— Мислех, че съм те научила на някои неща. Но ако греша… — сви рамене и млъкна Амбър.

— Можеш да прибереш момиче от улицата, но не и да изтръгнеш улицата от момичето — обърна се Джек към Колин.

Възрастният проповедник мълчеше, макар че, ако се съдеше по изопнатата му физиономия, едва се сдържаше да не се намеси. Рицарят спря да крачи из помещението.

— Добре, след като се отправя към Пограничните територии, какво да правя там?

— Навъртай се из магазините за старо желязо — посъветва го Амбър. — Където се предлагат машини и използвани съоръжения. Там Фантом би могъл да привлече внимание. А след това… — Тя разпери ръце.

— А ти…

— Аз ще се грижа за нея — обеща Колин.

— Не е необходимо — изгледа ги тя многозначително. — Вандовър ще свърши тази работа.

— Проблеми ли ти създава? — попита Джек.

— Нищо, с което да не мога да се справя — успокои го младата жена.

Познаваше я достатъчно добре, за да не настоява. Познаваше и Колин и знаеше, че Скиталецът разполага с шпионска мрежа, която спокойно можеше да се сравнява с тази на императора. Ако Вандовър Баадластър реши да създава неприятности на Амбър, Колин ще го узнае.

— Как смяташ да стигнеш до Пограничните територии? — попита Колин.

— По същия начин, по който дойдох тук. Ще се хващам на работа на кораби или ще се промъквам без билет. В противен случай рискувам да загазя, след като се свържа със Зелените ризи. Пък и нали „умрях“ на Колинада.

— Времето работи срещу теб.

— Зная. Друг начин обаче няма. Нали знаеш, не мога да позволя да ме замразят.

— Защо не заминеш с някой от нашите снабдителни кораби? — попита Скиталецът.

Джек вече бе обмислил тази възможност, затова поклати глава.

— Денаро сигурно държи под наблюдение линиите ви. А след като не знаем в момента на чия страна е, по-добре да не рискуваме.

— Все още не сме установили, че Денаро е предател.

— Така е — кимна Джек. — Но нямам време да чакам, докато го направите. Пък и не е честно към теб и организацията ти точно сега да се прави подобно разследване. Току-виж сам предизвикаш тъкмо това, от което искаш да избягаш.

— Би могъл отново да станеш наемен войник — предложи Амбър.