Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Не можеше да я остави невъоръжена.
— Добре, ще тръгна надясно. А ти върви след мен.
Сребрист паяк пропълзя край него. Джек го изрита машинално и изгубило ориентация, миниатюрното му плазмено оръжие стреля към тавана. Роботчето скочи на крака и откри безцелно огън, докато Амбър се промъкваше зад него.
Фоайето на „Ментех“ не се отличаваше с кой знае какъв лукс и простор — на десет крачки по-нататък имаше двойни врати с дланови ключалки и малка камера, вероятно снабдена с ретинов четец. Вдясно се издигаше стена, а вляво се откриваше коридор, който изчезваше зад ъгъла — най-вероятно водеше към помещенията, където се държаха андроидите. Джек опря гръб в ъгъла.
Фантом знаеше къде се намират, бе ги засякъл от момента, в който се бяха раздвижили, и се стараеше да не стреля в същата посока. Завъртя се наляво и от ръкавиците му бликна убийствен огън. Втори робот изригна в искри и дим. Джек притвори очи от блясъка и в същия миг Амбър го дръпна за ръката и изпищя. Завъртя машинално ръкавица и стреля. Върху им се посипаха димящи пластмасови останки и той осъзна, че противникът вероятно се бе надвесил над тях.
През дима се виждаха още две крачещи фигури, които заобикаляха Фантом. Нима не го забелязваха?
Вероятно бе произнесъл въпроса на глас, защото чу пресипналия отговор на Амбър:
— Топлина! Снабдени са с топлинни датчици!
А Фантом беше студен. Единствено оръжията отделяха топлина.
Джек се прицели и стреля по петръко чудовище, кошмарно творение на налудничав механик. То се олюля, застина за миг, сетне отново запристъпва.
Джек и Амбър хукнаха наляво. Той приклекна, после се подпря на коляно и отново откри огън. Стената вдясно от тях, където бяха допреди миг, се разтопи в нажежени пламъци. Лявата му ръкавица замлъкна, индикаторът на китката изстина.
Роботът се завъртя бавно и вдигна към тях останалите си ръце.
— По дяволите! — изруга Амбър и се просна на пода пред него. Джек не сваляше поглед от добре смазаната машина, която пристъпваше към тях със смъртоносно спокойствие. Прицели се с дясната ръкавица и стреля. Роботът спря, от основата на туловището му блъвна дим. Ала ръцете и миниатюрните стрелкови кулички продължаваха да ги търсят с тихо жужене. Джек не се съмняваше, че се намират в обсега му.
— Бягай! — извика на Амбър.
— За Бога — чу приглушения й глас. — Престани да си играеш и му виж сметката на този проклет кучи син!
Джек пусна един откос през гърдите на робота и се претърколи наляво. Отсреща бликна ответен огън и лъчите разтопиха стената на мястото, където допреди миг се намираше главата му. Без да обръща внимание на това, Джек стреля отново.
Не уцели, но стрелбата привлече вниманието на Фантом. Той замря насред коридора, от ръцете му се поклащаха останките на един андроид.
Амбър се пресегна, хвана Джек за врата и го събори до себе си на пода. Андроидът стреля и двамата почувстваха горещото дихание на лазерния откос, преминал над тях.
— На косъм беше — рече тя. — Е, все още не си оплешивял.
Двамата останаха да лежат на пода, но вече чуваха шума на приближаващите се серводвигатели.
Фантом откри огън. Роботът замря, сякаш се опитваше да погълне енергията. После изведнъж се разпадна на части.
Все още притисната в обятията му, Амбър дълбоко въздъхна. Топлите й устни докоснаха челото му.
— Май вече всички разбраха, че сме тук — рече тя.
Джек се надигна и й помогна да стане. Огледа пораженията по себе си. Лявата ръкавица бе изчерпала резервите си. Вероятно бе пострадал и контролът на лявата обувка. Какво пък, ще трябва да разчита на топящите се запаси на дясната ръкавица.
— Какви са шансовете да разполагат с още от тези метални типове зад ъгъла?
Амбър поклати безмълвно глава — все още трепереше в ръцете му. Фантом изрита разбитото туловище и се приближи към тях.
— Сега накъде, господарю?
Джек погледна над рамото на Амбър към двойните врати.
Амбър се наведе над пулта за управление на компютъра и го огледа критично. Бе смръщила вежди и сбърчила нос.
— Твоят доктор май е доста лошо момче — подметна на Джек, който разглеждаше една от малките лаборатории отзад.
— Откри ли паролата? — попита той, без да я поглежда. Лабораторията бе натъпкана с блестящи метални шкафчета, имаше манипулаторни ръце за дистанционни операции, инкубатори, колби за микробиологични култури… все белези на прекъсната изследователска работа. Фантом се облегна на една затворена врата. Джек усети ушите му да изпукват, както когато костюмът приключваше с херметизацията. Докосна флексобрънковия лакът.