Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Остави — нареди с отчетлив глас и се обърна към Амбър. — Готова ли си?
— Успях да проникна, но новините не са добри. Твоят доктор Дюрия е генен инженер, при това от незаконния бизнес, ако тези бележки са верни. — Гласът й трепна. — Ако строшим печатите, кой знае какви гадости ще открием.
— Без майтап? — Джек се приближи и се зачете в записките.
— Олеле! — изпищя Амбър и посочи един от страничните екрани. — Лабораторията е програмирана за самовзривяване.
— Какво?
— Някой е задействал програмата за унищожаване. Постарал се е нещастните бебчета да не излязат оттук живи.
— С колко време разполагаме?
— Седем минути.
Джек надникна в коридора и се озърна.
— Фантом, заеми позиция при разклонението. Ако видиш доктора, зашемети го и ми съобщи. Бойна стрелба за всички останали.
Бойният костюм се извърна и пое нататък.
— Мислиш ли, че беше разумно? — попита Амбър. — Преценката му е като на дете.
— В момент като този и тя ми стига.
Амбър го погледна намусено.
— В такъв случай идвам с теб. Ако там вътре дебне някоя гадина, най-добре да не си сам.
— Какъв е редът за взривяване на лабораториите? — попита той.
— Първо това крило, отзад напред, после крилото, където прати Фантом.
— И това ли е всичко?
— Има още едно крило, в сектор L. — Амбър го проследи с пръст на екрана. — Според схемата самовзривяващото устройство там все още не е задействано.
Джек се усмихна.
— Ето значи къде ще отидем.
Тя му хвърли смразяващ поглед.
— Може би — рече — огънят няма да успее да убие всичко в лабораториите.
Джек се престори, че не я е чул.
Дюрия спря пред резервоара на хидрата. Прокара нежно ръка по ръба на капака. Нещо се размърда вътре.
— Съжалявам — прошепна. — Още една несвършена работа. Но твоят притежател ще остане доволен от доклада ми. По-евтино, но достатъчно убедително. — Протегна ръка и изключи респираторната помпа, която осигуряваше постоянен приток на въздух в покрития резервоар. В началото не последва реакция, след това течността започна да се плиска все по-силно. Не след дълго пяната се примеси с кръв. Дюрия остана край ръчката, докато водата постепенно се успокои. Чу приглушена експлозия и предположи, че лаборатория 1 се е самовзривила. Извади от стената прозрачна микроплатка и я пъхна в джоба си.
Вратата зад него се отвори и той произнесе, без да се обръща:
— Мисля, че ти казах да чакаш в тунела…
— Съжалявам, докторе. Забравили сте да оставите инструкции на вратата.
Дюрия се извърна и откри, че пред него стоят високият мъж и крадецът. На мъждивата светлина успя да различи, че крадецът е жена, при това доста добре изваяна, въпреки черното наметало.
— Всичко е разрушено — заяви. — Нямате никакви доказателства.
— Не сме полицаи — отвърна жената и в гласа й се долови насмешка.
— Няма значение — прошепна докторът и намести малкия лазерен пистолет в дланта си. След това повдигна небрежно ръка. — Каквито и да сте, знаете с какво съм се занимавал. Кои сте вие всъщност?
Високият мъж се размърда. Наклони глава назад и докторът зърна светлосини очи, чисти като водата на планинско езеро. Стори му се, че ги е виждал някъде…
Мъжът сякаш прочете мислите му.
— Познахте ли ме, докторе?
— Какво правите в лабораторията ми?
Мъжът пристъпи към него. Носеше масивни бронирани ботуши и метални ръкавици, от него лъхаше на дим и нагорещен метал. Докторът се сви инстинктивно към резервоара.
— Дойдох да ти изкажа благодарността си, подозрителни човече.
— Благодарността си? — повтори докторът, докато се приготвяше да стреля. Първо мъжът, той бе въоръжен, после жената. Светкавичен изстрел в гърлото и да изчезва, преди да е гръмнала и тази лаборатория.
— Ами да. Ти ме откри в онзи зареян в космоса евакуационен кораб, не помниш ли? Предполагам, че трябва да съм ти благодарен, задето ме спаси. Инак… кой знае каква участ ме очакваше.
На Дюрия му се стори, че сърцето му ей сега ще спре. Вдигна ръката с лазерния пистолет, но другият го изпревари и той се озова на пода сред локва топла течност. Трудно му беше да диша.