Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Еднорък рибояд с посребрена муцуна и прегънати върхове на ушите първи наруши мълчанието.
— Стига сме се помайвали — изсумтя той. — Имаме проблем. Да го решим.
Всички муцуни се извърнаха бавно към него.
— Да отдадем дължимото на Едноръкия — обади се Мъгла. — Той умее да стига право до нещата.
Най-младата сред присъстващите рибоядка бе спечелила мястото си сред Старейшините заради мъдростта си и опита, за който говореше и белегът, пресичащ широкото й лице от веждата до ухото. Белег, който другите избягваха да споменават. Наричаха я Малка риба и тя се изкашля любезно, преди да заговори:
— Все някой трябваше да подхване тази тема. Раната при Три водопада се разширява с всеки изминал ден. Там гъмжи от човеци, те са като блатни буболечки. Отровата им заплашва всички ни. Казаха ми, че на двайсет левги южно от Дълбока дупка се родило двуглаво отроче.
Из кръга се разнесе недоволно съскане.
— Това не може да е истина!
— Така е, кълна се. Сама го видях, в дима. Отровата, която се оттича от раната, замърсява земята… а скоро и целия свят.
— Отрова от друг свят…
— Аииии — една от Старейшините се залюля на задните си крака, притиснала главата си с ръце.
— Трябва да се отървем от тях! — заяви рибоядът с червеникава муцуна.
— Съгласен! — потвърди Едноръкия.
Мъгла се изсмя тихо и останалите обърнаха глави и я погледнаха учудено, все още под впечатление на новината за двуглавото отроче.
— Най-сетне! Всички сме съгласни за нещо.
— Нека Скал се изкаже — предложи един младок с рунтава козина.
Мъгла кимна.
Настъпи моментът, от който Скал най-много се боеше, затова не вдигна глава, когато женската му заговори:
— Доведи ни Слънцето. Открий Воина и го върни обратно на Мъгливия свят. Той ни показа мощта си и ни пощади. Нека отново ни защити.
Без да среща погледа й, рибоядът отвърна:
— Не можем да подхванем война с човеците от други светове. Вече знаем каква цена ще трябва да заплатим.
— Готов ли си да издъхнеш от тяхната зараза?
Скал подскочи. Човекът, за когото говореха, бе герой за тях, а за него — близък приятел. Не знаеше как да им съобщи за смъртта на Сторм, защото вестта щеше да ги смаже, да лиши от надежди народа на рибоядите.
— Изключено е. Той е мъртъв! Лично гледах погребалната церемония, която ни предаваха от звездите.
— Невъзможно — въздъхна Мъгла.
Едва сега Скал посмя да срещне погледа й.
— Попитай на търговския пост. Гледахме го на стъкления екран. — Той млъкна и ги огледа, преди да продължи: — Веднъж ви го доведох, но не мога да го сторя втори път.
— Изгубени сме — прошепна Едноръкия. — Отровата ще продължи да се разпространява. Нищо ли не може да се направи?
Мъгла се изправи и се залюля на крака.
— Нима ще се предадете толкова лесно? Никога!
Тя се пресегна и пъхна ръката си в пламъците на огъня в средата на кръга. Когато я дръпна, на дланта й лежеше малък извит нож, а козината й изглеждаше непокътната.
— Ти даде близнака на този нож на Малко слънце. Ако той беше издъхнал на нашия свят, какво щеше да се случи с ножа?
— Нямаше да съществува повече — отвърна Скал.
— А това е душата на ножа. Съществува ли тя?
— Да, но… — не отделяше поглед от ножа.
— Не ми противоречи! Виждаш душата на ножа, тя съществува! Следователно съществува ножът, следователно Малко слънце е все още жив! Намери го, Скал.
Внезапно на лицето на рибояда се изписа надежда.
— Той не е на нашия свят.
Един едър рибояд се разсмя гръмко.
— Ако беше тук, нямаше да позволи на онази рана да расте. Трябва да идеш там, където те отведе душата на ножа.