Границата

нямаше накъде да отидат. Тези без оръжия се гъчкаха към задната стена на автобуса.

Стреляха пистолети и пушки - дори под съпровода на хора от писъци гърмежите бяха

чудовищно силни - но преди сивачката и сраснатата й с нея сестра да умрат, успяха да

отхапят почти до кост ръката на един мъж и да накъсат на ивици лицето на млада

жена.

Хана дивашки криволичеше с автобуса. Дейв се опитваше да стигне до счупения

прозорец отзад и на пътя му се изпречи Итън. Оливия стоеше до хлапето, обърнала

гръб на тримата новодошли. Внезапно красавецът с кафявата брада стисна зъби и

тръгна напред, протегнал ръце, сякаш да сграбчи момчето за раменете, но в този

момент то погледна в очите му и видя зад тях нещо, което бе способно да опише само

като водовъртеж от ужас.

- Исусе Христе! - изкрещя Хана. Настъпи спирачките.

Джеферсън Джерико залитна покрай Итън, който се шмугна встрани и сграбчи

облегалката на най- близката седалка. Едната от дланите на проповедника се плъзна

по лявото рамо на хлапето, а другата сграбчи празния въздух. Той се блъсна в Оливия

и падна на колене на пътеката. Единственият фар показваше на Хана десетки сиви

хора, юрнали се към автобуса - вълна от чудовища, плиснала по магистралата... не

десетки, осъзна тя след секунда, а стотици. Те тичаха, пълзяха и се олюляваха, някои

с желирана и провиснала кожа, други мутирали в машини убийци с ноктести лапи и

плът като шипеста броня.

За броени секунди се озоваха върху предницата на автобуса и взеха да се катерят

към стъклото. Раткоф беше паднал върху таблото и скимтеше, а Воуп се взираше

безстрастно в прииждащата вълна нечовеци в човешки облик.

- Карай! - викна Оливия на Хана, щом видя жълтата муцуна на автобуса, покрита

със сиви тела.

Старицата настъпи газта докрай. Автобус номер 712 блъвна облак черен дим и се

втурна напред като шибнат с камшик кон. Сиваците падаха от капака на автобуса и

той диво подскачаше, сякаш колелата му прегазват дузини легнали полицаи.

Бронята и предната решетка се удряха във все повече и повече тела и гумите се

пързаляха по слузестите им останки, но отпред ги причакваше същинска стена от

кошмари. Двама от най- големите и силни сиваци държаха ръбести метални парчета

и единият успя да изпълзи напред и да удари с възлест юмрук предното стъкло.

Проби го в дъжд от стъкло и Бърт Раткоф писна като момиченце.

- Махай се от автобуса ми! - изкрещя Хана. Последва заплахата с два тътнещи

изстрела от револвера си, които пронизаха предното стъкло и изхвърлиха мутанта в

задно салто назад от капака. Тя успя да гръмне другия сивак в главата, преди да

използва юмрука си, но куршумът остави дупка почти пред лицето й и пукнатини по

предното стъкло.

По същото време и Оливия като Итън осъзна, че сиваците са прекалено

многобройни. Тварите тичаха към автобуса от всички страни и изглеждаше, че