Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Но нямаш ли месечно кървене? — пита ме Джейни, когато ѝ разказвам за теологичните си борби със старото учение на Църквата и собствените ми нови реформаторски предпочитания.
— Не — казвам уклончиво, — мисля, че не съм имала от декември насам.
— Не си ли? — тя внезапно застава нащрек.
— Не, не мисля.
— Но вече наближава март! — възкликва тя.
— Знам, но и ти не си имала — казвам. — Знам, защото при двете ни беше по едно и също време, точно преди Коледа, помниш ли?
Тя маха пренебрежително с ръце.
— Аз съм болна! Знаеш, че съм болна и често пропускам цикъла си. Но при мен едва ли има значение! Очевидно не значи нищо. А ти се храниш добре и си напълно здрава и си младоженка, а сега си пропуснала поне един цикъл. Катрин! Нима не разбираш? Може да очакваш дете!
Поглеждам я, обзета от ужас.
— Дете?
— Колко прекрасно! — възкликва тя. — Ако е момче, ще бъде следващият крал на Англия! Помисли си за това!
— Дете? — повтарям, удивена.
— Молих се за това, а сега ще го видя! — казва тя. — Дай Боже да живея достатъчно дълго!
— Защо да не живееш достатъчно дълго? — всичко, което казва, само ме обърква повече. — Нима бебето няма да се роди тази година? Или ще е догодина? Как се определя?
— О, кой го е грижа? Трябва да кажеш на Нед.
— Трябва — съгласявам се. — Какво ли ще каже?
— Ще бъде във възторг — заявява тя уверено. — Кой мъж не би бил във възторг, че съпругата му носи в утробата си престолонаследника?
Чувствам се, сякаш всичко се случва твърде бързо за мен.
— Не бях предвидила да имам дете толкова скоро, във всеки случай не и преди всички да узнаят, че сме женени.
— Какво си мислеше, че ще стане, като си лягаше с него при всяка възможност? — тя ме поглежда, сякаш съм глупачка, а и аз се чувствам много глупаво.
— Но как една жена разбира, че се е случило?
— Много добре си знаела какво се случва! — избухва непристойният смях на Джейни.
Поруменявам.
— Да, делили сме легло, разбира се, но не очаквах, че ще зачена веднага. Майка ми имаше само нас трите, а си лягаше с баща ми всяка нощ в продължение на години.
— В такъв случай хвала на Бога, че си плодовита, а не ялова като всички други Тюдори.
Радвам се за това, но бих предпочела да мисля за наследник на Тюдорите като за нещо в много далечното бъдеще.
— Ще трябва да съобщим на всички, че сме женени — казвам, сега обзета от безпокойство. — Всички ще трябва да узнаят. Ще трябва да им кажем веднага. Преди да напълнея. Кога става това?
— Ще ти простят, че си го пазила в тайна, ако родиш момче — предрича тя. — Ако можеш да дариш Елизабет с момче с кръвта на Тюдорите, наследник на трона ѝ, тогава всичко ще ти бъде простено. Боже мой, Сесил ще му бъде кръстник! Какво облекчение за всички! Син и наследник за Елизабет. Ти ще бъдеш спасителка на Англия.
— Трябва да съобщя на Нед — казвам.
— Довечера — казва тя. — Ела в стаята ми преди вечеря, преди танците. Ще му кажа да ме посети тогава. Ще кажа, че ми е зле и ще пропусна вечерята.
Джейни е оправила за нас собственото си легло, а огънят в решетката на огнището е запален и на масата пред огъня е сложена малка вечеря за двама. Тя отново е нашият добър ангел. Нед влиза тихо, затваряйки вратата след себе си, и мести поглед от сестра си към мен, своята съпруга.
— Какво става? — пита. — Какво има?
Настъпва мълчание.
— Катрин има да ти каже нещо — подтиква ме Джейни.
Опитвам се да се усмихна, но треперя.
— Мисля, че може да очаквам дете — казвам. — Нед, надявам се да си щастлив? Мисля, че може да очаквам дете.
Не мога да не забележа паниката, изписала се по лицето му.
— Сигурна ли си?
— Съвсем не! Не съм сигурна — казвам, толкова изплашена, колкото е и той. — Джейни смята, че е така. Може и да греша.
— Разбира се, че е сигурна — казва Джейни. — Пропусна месечното си кървене през януари.
— Но понякога наистина пропускам по някое — казвам. — И забравям да броя. Така че може да пропусна едно-две.