Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
Пендъргаст затвори книгата.
— Одюбон така и не осъществил това пътуване по реката. Защото за седмица развил симптомите, които накрая го отвели в санаториума „Мьоз Сен Клер“.
Хейуърд кимна към дневника.
— Мислите, че съпругата ви е видяла този пасаж?
— Сигурен съм. Защо иначе би откраднала онези папагали Каролина – същите, които Одюбон е дисектирал? Искала е да ги тества за птичи грип. – Той направи пауза. — И е направила дори нещо повече от това да ги тества. Надявала се е да екстрахира от тях живи проби на вируса. Винсънт ми каза, че от папагалите, които съпругата ми откраднала, са останали единствено няколко пера. Утре сутринта ще отида в плантация „Оукли“, ще взема тези останали пера – внимателно – и ще ги изследвам, за да потвърдя подозренията си.
— Но това все още не обяснява как тези папагали са свързани със семейство Дуейн.
— Съвсем просто е. Дуейн са се разболели от същата болест, която хванал Одюбон.
— Кое ви кара да го твърдите?
— Просто има твърде много сходства, капитане. Внезапното разцъфване на талант. Последвано от ментален разпад. Прекалено много сходства – и Хелън го е знаела. Точно затова е отишла да вземе птицата от тях.
— Но когато е взела птицата, семейството все още е било здраво. Не са имали грип.
— Един от дневниците в къщата на Дуейн отбелязва – между другото, – че семейството се разболяло от грипа малко след идването на птицата.
— О, боже!
— И после, доста бързо, те показали признаци на блестящ талант. – Той отново спря. – Хелън е отишла там, за да вземе птицата от семейство Дуейн – сигурен съм в това. За да спре разпространението на болестта по-нататък, може би. И да я изследва, разбира се, да потвърди подозренията си. Обърнете внимание какво е написала Карен Дуейн в дневника си на следващия ден, след като Хелън отнася птицата. Била е с кожени ръкавици и е пъхнала птицата с кафеза й в торба за боклук. Защо? Първоначално предположих, че торбата е била просто за да я скрие. Но Хелън я е използвала всъщност, за да предпази себе си и колата си от заразяване.
— А кожените ръкавици?
— Носела ги е без съмнение, за да скрие медицинските ръкавици отдолу. Опитвала се е да спре разпространението на вируса сред хората. Със сигурност птицата, кафезът и торбата са били изгорени – след като е взела необходимите проби, разбира се.
— Изгорени? – повтори Хейуърд.
— Стандартна процедура. Всички взети проби биха били също заразени.
— Но защо? Ако семейство Дуейн са били заразени, те биха могли да заразят и другиго. Изгарянето на птицата ще е като след дъжд качулка.
— Не съвсем. Виждате ли, птичият грип се предава лесно от птица на човек, но е много по-трудно предаването му от човек на човек. Съседите не биха били застрашени. Разбира се, за Дуейн е било прекалено късно. – Пендъргаст отпи последна глътка кафе и остави чашата настрана. – И въпреки това пред нас остава още една загадка: откъде е избягал папагалът на Дуейн? И, нещо дори по-важно, как е станал вирусоносител?
Въпреки скептицизма си, Хейуърд беше заинтригувана.
— Може би грешите. Може би вирусът остава през цялото време латентен. Папагалът го е хванал по естествен начин.
— Малко вероятно. Не забравяйте, че птицата е била с пръстен. Не: вирусният геном е бил секвениран и изкуствено възстановен с много усилия в лаборатория – с използването на вирусен материал от откраднатите папагали Каролина. А след това живи птици са били заразявани с него.
— Значи птицата е избягала от лаборатория.
— Точно така. – Пендъргаст стана. – Най-големият въпрос обаче остава: какво общо има това с убийството на Хелън и последните убийства и атаки срещу нас – ако са били такива?
— Не забравяте ли един друг въпрос? – попита Хейуърд.
Пендъргаст я погледна въпросително.
— Казвате, че Хелън е откраднала папагалите, които Одюбон е изследвал – онези, които по всяка вероятност са го разболели. Хелън също е посетила семейство Дуейн и е откраднала техния папагал – защото, както също казвате, тя е знаела, че той е бил заразен. По дедукция, Хелън е общата нишка, която свързва двете събития. Не сте ли любопитен каква може да е била нейната роля в секвенирането и заразяването?
Пендъргаст се извърна настрана, но преди това тя видя по лицето му да преминава изражение на болка. Почти съжали, че го е попитала.