Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
И така, когато Пендъргаст изпрати колата си да я вземе след обяда, тя се отписа от хотела и прие поканата му да остане в „Пенумбра“. Не даде съгласието си, че ще помогне, но реши да изслуша подробностите. Някои неща вече знаеше от телефонните обаждания на Вини. Звучеше точно като типично разследване „в стил Пендъргаст“, интуиции и задънени улици, импровизации и противоречиви доказателства, свързани от силно съмнителна полицейска работа.
Но вече в „Пенумбра“, когато Пендъргаст обясни случая – започвайки по време на вечеря и продължавайки докато пиеха кафе – Хейуърд осъзна, че странната история не е лишена от вътрешна логика. Пендъргаст й разказа за идеята-фикс на починалата си съпруга към Одюбон; как двамата с Д’Агоста открили интереса й към папагалите Каролина, „Черната рамка“, изгубения папагал и странната съдба на семейство Дуейн. Той й прочете пасажи от дневника на дъщерята на Дуейн; едно смразяващо спускане към лудостта. Описа й срещата им с Бласт, другия търсач на „Черната рамка“, самият той неотдавна убит – както бил убит и бившият началник на Хелън в „Доктори с крила“, Морис Блеклетър. И накрая й изтълкува серията умозаключения и открития, които бяха довели до намирането на самата „Черна рамка“.
Когато накрая агентът млъкна, Хейуърд се облегна назад в стола си и отпи кафе, като прехвърляше информацията в съзнанието си, търсеше нишки и логични връзки и откриваше съвсем малко такива. Трябваше да бъде свършена огромна работа, за да се запълнят празнотите.
Тя погледна картината, известна като „Черната рамка“. Беше осветена косо от огъня в камината, но все пак можа да различи подробностите: жената на леглото, голата стая, студената бяла голота на нейното тяло. Обезпокоително, меко казано.
Обърна се отново към Пендъргаст, вече облечен в характерния си черен костюм.
— Значи смятате, че съпругата ви се е интересувала от болестта на Одюбон. Болест, която по някакъв начин го е превърнала в творчески гений.
— Благодарение на някои непознати неврологични ефекти, да. За човек с нейните интереси, това трябва да е било много ценно фармакологично откритие.
— И тя просто е искала с картината да потвърди тази си теория.
Пендъргаст кимна.
— Тази картина е връзката между ранната, посредствена работа на Одюбон и късното му великолепие. Тя е доказателство за промяната, която е претърпял. Но това съвсем не стига до сърцевината на мистерията в този случай: птиците.
Хейуърд замръзна.
— Птиците?
— Папагалите Каролина. Папагала на Дуейн.
Самата Хейуърд си бе блъскала главата над връзката с болестта на Одюбон, но без полза.
— И?
Пендъргаст отпи от кафето си.
— Сигурен съм, че си имаме работа с разновидност на птичи грип.
— Птичи грип? Имате предвид грип по птиците?
— Това е, убеден съм, болестта, която поваля Одюбон и едва не го убива, и точно тя е причина за разцъфването на таланта му. Симптомите му – висока температура, главоболие, бълнуване, кашлица – всички са свързани с грипа. Грип, без съмнение причинен от дисекцията на папагал Каролина.
— Почакайте, почакайте. Откъде знаете това?
В отговор Пендъргаст се пресегна и взе една изтъркана, подвързана с кожа, книга.
— Това е дневникът на прапрадядо ми Боеций Пендъргаст. Сприятелил се с Одюбон, когато художникът бил още млад. – Отваряйки томчето на една страница, отбелязана с копринен шнур, той намери пасажа, който търсеше, и започна да чете на глас: – Двадесет и първи август. Джей Джей О. прекара вечерта с нас. Беше се занимавал следобеда с дисекция на два папагала Каролина – с чудно оцветени пера, но иначе съвсем обикновен вид. После ги препарира и ги сложи върху парчета от кипарисово дърво. Вечеряхме и след това се разходихме из парка. Той си тръгна към десет и половина. Следващата седмица планира да направи пътуване по течението на реката, където се надява да проведе перспективни проучвания“.