Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Не го изпусна. В шест и петнайсет Джина тичаше редом до него достатъчно бавно на лекия дъждец, за да могат да разговарят.
— Тя щеше да бъде една от свидетелките ми, Уайт. Беше един от двамата човека, с които се е срещнал Стюарт. Не е бягал от ареста си, а е искал да се срещне с тези хора и да разбере какво знаят за бизнеса на Карин. Опитах се да я призова, но не успяха да й връчат призовката.
— Е, вече знаеш защо.
— Това трябва да има някаква връзка със Стюарт и със ставата на Драйдън. Казала е на Стюарт, че нещо много сериозно не е наред с продукта.
— И се е самоубила заради това? Защо ще го прави?
— Ще се учудя, ако се е самоубила.
— Но нали тъкмо каза, че…
— Казах, че според вестника ченгетата го смятат за вероятно самоубийство. Два смъртни случая за една седмица, а жените са работели по един и същи проект? Това не ти ли говори нещо?
Продължиха да тичат заедно.
— Въпросът е доста сериозен — каза Уайът. След още няколко крачки добави: — Бих могъл да поразровя, но ще струва доста скъпо. А и как ще помогне на Стюарт тук и сега?
— Да, знам. Няма.
Бяха стигнали почти до края на парка, където асфалтът на алеята стигаше до вълнолома на няколкостотин метра от Морския музей в ъгъла на Гирдели Скуеър. Водата на залива представляваше клокочеща маса от сиво-зелено, осеяна с бели петна. Пелената от облаци беше тъмна и плътна, надвисвала ниско над моста Голдън Гейт, а вятърът духаше на силни пориви. Двамата се обърнаха с гръб към вятъра, като го оставиха да ги тласка и да улеснява движението им.
— Добре — каза Джина, — да оставим Кели и да поговорим пак за Карин. Смяташ ли, че е спяла с някого?
— Вероятно — изсумтя Уайът.
— Според Диз това е нашият убиец.
— Вероятно има право.
— С кого разполагаме?
— Конкретни имена ли? Макафий. Може би Пинкърт. Онзи тип от Пало Алто — Форестър. Конли…
Джина се закова на място.
— Конли ли? Имаш предвид Джед Конли?
Без да губи темпо, Хънт продължи да тича на място и сви рамене.
— Разбира се, защо не? Разговаряли са в петък. Може да са си уговорили среща в неделя вечерта. — Уайът забеляза реакцията на Джина и каза: — Просто нахвърлям възможности, Джина, всички, с които знаем, че е разговаряла. Не ми е известно някой изобщо да е питал Конли дали има алиби. Много бързо мога да разбера.
— На всяка цена го направи. — Джина отново се затича, а Уайът пое редом с нея. — Ако не друго, поне го елиминирай. Но с когото и да се е виждала Карин, трябва да са се срещали някъде. Трябва да са го планирали. Все някой трябва да е чул или да е видял нещо.
— Може би не — каза Хънт. — Не и ако е бил доктор Боб.
— Макафий?
Уайът поклати глава.
— Има много места в новата клиника, където могат да се скрият. Съвсем лесно би било, Джина, стига да не държат да го правят легнали. Същото може да важи и за Пинкърт. Дори и тя да не е харесвала пълни типове.
— Кой ти го каза?
— Макафий.
— Е, достатъчно е харесвала Пинкърт, за да го покани за делови партньор. Той какво алиби има?
— И за него не знам. Макафий на практика каза, че няма шанс да е бил той.
— Добре, трябва и това да проверим. — Тичаха мълчаливо около половин пресечка, след това Джина продължи: — Искам да посветиш цялото си време на това, Уайът. Върни се в болницата и тръгни от предположението, че Карин е имала любовна връзка. Виж какво ще откриеш.
— Имаш ли данните за телефонните й разговори?
— Бяха в папките с доказателствата. Не съм ги прегледала основно.
— Ще ми трябват.
— Добре. Какво друго? Но мисли бързо. — Бяха стигнали до Фери Билдинг в началото на Маркет Стрийт. — Тук се отклонявам.
И двамата спряха, но не бяха задъхани.
— Като че ли разполагам с повечето други неща. Ще ти звънна в кантората, ако ми трябва още нещо.
— Не забравяй алибитата. На всички.
— Добре — каза Хънт. — На всички по света.
Ситуацията с Кели Ръснак просто не излизаше от мислите на Джина, но когато се прибра от бягането — като изкачи стръмната Калифорния Стрийт на връщане, — вече си мислеше за нещо, което й се стори странно в новините, а то я наведе на много добра според нея идея. Когато се прибра в кухнята си, вече беше решила.
Беше все още рано, малко след седем часа, но не се поколеба да се обади на друг свой стар познат и също така член на неофициалния кабинет на Джакман. Джеф Елиът беше автор на рубриката „Градски приказки“, която всеки ден излизаше в „Кроникъл“, а Джина смяташе, че разполага със сензационна новина.