Под подозрение

— Просто искам да те предупредя да не възлагаш прекалено големи надежди, Джина.

— Не, не искаш това. Не желаеш да повярваш, че е възможно да се случи нещо хубаво.

— Добре, така да е, стига концепцията ми да е ясна — отвърна Уес и погледна надолу към кучето си. — Хайде, Гърт, тя ще се оправи. Време е да си вървим у дома.

Дизмъс Харди изчака още минутка, увери се, че Уес и кучето му са се качили по стълбите, след това влезе в Солариума и затвори вратата зад гърба си.

— Е, как са нещата?

— Доста зле. — Джина го удостои с уморена усмивка. — А сега и новите писмени доказателства, които получих преди един час.

Разбира се, папката с писмените доказателства съдържаше всички улики, които обвинението беше събрало по случая — полицейски доклади, показания на свидетели, доклади от съдебната медицина и от лабораторията, снимки, всичко. Джина беше получила първата кутия с документи от кабинета на Джери Ейбрамс два дни след ареста на Стюарт. Останалите документи — още показания на свидетели, още полицейски доклади — пристигаха разпокъсано.

— Ако не ми устройваха неприятни изненади, щях да съм по-доволна.

— Какви например? — дръпна си един стол Харди и седна до нея.

Тя грабна една кафеникава папка и му я подаде. Докато той разглеждаше снимките в нея, Джина му обясни тяхното значение.

— Миналата седмица Джул е ходил в планинското убежище на Стюарт на Екоу Лейк със заповед за обиск. Смятал е, че е възможно да намери там някакви улики за умишленост или за преднамереност. Според мен е уцелил златна жила.

Харди завъртя снимката и попита:

— Какво е станало тук? Все едно е бушувал ураган.

— Или ураган или човек на име Стюарт.

— Ти знаеше ли за това? Той споменавал ли ти е?

— Не е ставало въпрос.

Харди разглеждаше папката за втори път.

— Това е съпругата му, допускам. — Вдигна снимка в близък план на усмихната жена в рамка около мрежа от строшено стъкло. На друга снимка се виждаха прекатурени столове и маса сред отломки от счупени чинии, купи и стъклени чаши, а на трета — издърпан наполовина извън леглото матрак с щръкнал навън пълнеж. Харди вдигна снимката и каза: — Е, поне знаеш защо не е можел да спи. И аз не бих могъл да се настаня удобно на такова легло. — След това сериозно попита: — Говори ли вече с него за това?

— Не. Получих снимките днес следобед, след като прекарах с него половината ден. О, а споменах ли ти за очарователния половин час, който прекарах с Кларънс тази сутрин?

Харди се заблуди, че сигурно става дума за добра новина, и налапа въдицата.

— Как мина?

— Не мога да реша кое е по-лошо — етичните ми простъпки или некомпетентността ми. — Тя придърпа папката със снимките отново към себе си и въздъхна. — Беше ми толкова ядосан, колкото никога не съм го виждала, Диз. Беше зле, може би непоправимо.

— Съмнявам се — каза Харди. — И мен ме е изяждал няколко пъти за закуска, но все още сме приятели. — Ще го преодолее, ако и ти го направиш.