Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Да, така е. — Тя вдигна очи и го погледна право в лицето. — Но в този случай не вярвам, че ти си убил Карин. — Снижи гласа си и продължи: — Уес може и да има право, сигурно това ще ми разбие сърцето, но наистина не смятам, че си го извършил.
— Няма да ти разбия сърцето — каза Стюарт.
— Ето, виждаш ли — пак ти вярвам. — Тя делово срещна погледа му. — Чуй ме обаче, сега е времето на пълното разкриване. Знаеш, че това е първото ми дело за убийство. Знаеш, че би било слабо казано да се твърди, че досега случаят не се развива добре. Възможно е, макар да наблюдавам много по-внимателно и да съм много по-ядосана, отново да ме подхлъзнат. Вероятно един от партньорите ми или който и да е от многото добри адвокати в града ще ти свърши по-добра работа.
— Хора, които ще смятат, че аз съм го извършил.
— Вероятно. Но повечето не биха искали да узнават.
Стюарт отново срещна погледа й, но за кратко, след това рязко се изправи и се приближи до стената от стъклени тухли от едната страна на стаята. Остана там няколко секунди, преди да кимне мълчаливо и да се обърне.
— Не съм убил Карин, Джина. Не я обичах вече, но не съм я убил.
— Знам. Вярвам ти.
Той затвори очи за миг с явно облекчение, след това ги отвори и ги впери в нея.
— Смятам, че това е най-важното.
— И аз, макар да сме малцинство — отговори Джина.
— Нямам нищо против да съм малцинство — каза Стюарт. — И без друго прекарах там по-голямата част от живота си. — Той се върна до стола си, придърпа го по-близо до Джина и го обкрачи. — Е, значи изслушването е утре. Много зле ли ще бъде?
В заседателната зала на кантората „Фрийман, Фаръл, Харди и Роук“ имаше големи овални прозорци от пода до тавана и двойна стъклена врата, през която се излизаше на малка затревена градинка на покрива, както и също толкова големи прозорци към централното фоайе. Идеята изглеждаше страхотно на архитектурните планове и дори след завършването на ремонта. Но на практика скоро стана ясно, че мястото е като аквариум. Всеки, който минаваше, можеше ясно да види хората вътре, а често и случващото се около голямата кръгла маса. В страната на тайната между адвокат и неговия клиент и на тайните преговори, този факт не се оказа от полза за бизнеса.
За да поправи положението, Дейвид Фрийман беше поръчал и бе купил няколко големи дървета в саксии — дифенбахия, палми и цитрусови дървета, — за да закрият частично погледа навътре или поне да създават илюзия за известно усамотение. През годините бяха добавени още растения — огромна папрат, каучукови дървета, калифорнийски палисандър, чиито клони вече опираха във високия девет метра таван. Да донесеш в офиса растение в саксия се превърна в негласен победоносен момент след спечелването на голямо дело, а стаята постепенно стана известна като Солариума.
Днес там буквално няколко минути след края на официалното работно време Джина бе пръснала върху масата пред себе си писмените доказателства на обвинението и жълтите листове с правните си бележки. Обърна се, когато чу почукването на рамката на вратата.
— Здравей, Уес. Влизай.
— Не искам да ти преча — каза той. — С Гърт просто минаваме оттук.
Джина кимна разсеяно, докато партньорът й — днес надписът на фланелката му гласеше „Поеми посланието с калника си и го залепи там!“ — пусна лабрадора си да влезе в стаята и да мине зад гърба й, а после да се запъти към тревната площ, където бяха поставили паметна пейка за Дейвид. След още минутка външната врата отново се отвори и двамата се върнаха.
— Горкичката — каза Уес, — имах чувството, че ще умре, ако не излезе навън да се изпишка. Само че няма как да я сваля тук долу, преди да си тръгне Филис. Според мен тя не обича кучета, а според теб?
Джина се изпъна на стола си. Раменете й се повдигнаха и се отпуснаха.
— Уес… — направи тя жест към многото документи, които я заобикаляха.
— Заета си, извинявай.
— Изслушването е утре.
— На Горман ли?
— Точно то.
— Толкова ли е зле, колкото изглежда по бумагите?
— Почти, но, Уес…
— Схванах — вдигна ръка той, — работиш. Изчезвам. Хайде, Търг. Джина все още те харесва. Сигурен съм, че забелязва, че дори не си на верижка. Просто е заета.
Джина погледна към кучето, поклати уморено глава, но не можа да потисне една мъничка усмивка.
— Извинявай, Гърт. Добро куче. Много впечатляващо.
— Кое е впечатляващо? — попита Дизмъс Харди, който внезапно се появи зад Уес и Гърт.
Джина най-сетне остави писалката и побутна настрани листовете си.
— Впечатляващо е как някой изобщо успява да работи тук — обърна се тя с лице към двамата си партньори. — Момчета, изслушването е утре. Малко съм претоварена.