И пета ще умре [bg]

— Какво?

— Тойота тундра били много популярни.

— Колко са?

— Шестстотин и дванайсет между двайсет и трети и двайсет и девети декември.

Наш се върна, внимателно балансирайки три стиропорени чашки. Остави една до Клоз, а друга връчи на Клеър.

Тя погледна екрана.

— Можеш ли да подредиш списъка според броя на появите им? Либи Макинли е работила в този рибен магазин само един ден и това не е съвпадение. Ако по един или друг начин действа в тандем с извършителя и е проучвала мястото, това ще рече, че на него не му се е налагало да го прави, така че преминаванията му край камерата са ограничен брой. Повечето появи може би са редовен маршрут на някоя кола, примерно едни и същи хора отиват на работа и се връщат всеки ден.

Клоз настрои някои от данните в горния прозорец на екрана си и натисна отново копчето.

— Добре. Най-високият брой преминавания са четиринайсет. Сто и шест единични преминавания, деветдесет и три двойни… Ще сортирам от най-ниското до най-високото, след това ще извадя статични кадри.

Клеър проследи изчезването на списъка, заменен от дузина снимки на пикапи, всички направени от един и същ ъгъл.

— Търсим кола, която кара водна цистерна.

Прегледаха Снимките. След няколко секунди Клоз цъкна на „Следваща страница“ в дъното на екрана. Появи се нов набор снимки. Те ги огледаха, после той кликна отново за следващата страница, после потрети процедурата. Прехвърлиха дванайсет екрана, преди да го открият.

— Ето, заповядай — каза Клоз.

— Определено е същият пикап, който видяхме на камерата от Джаксън Парк — потвърди Наш.

— Трябва да пуснем номера и да извадим име и адрес заяви Клеър. — Можеш ли да увеличиш шофьора?

— Аха — Клоз премести един плъзгач с мишката и снимката се разду, за да заеме целия екран. Той цъкна два пъти върху екрана, така че да се центрира върху лицето на шофьора.

— О, мамка му! — промърмори Наш.

— Това не е ли… — зяпнал, Клозовски се прегърби на стола си. Разтри врата си.

— Това е Бишъп — каза тихо Клеър.