Каменният кръг [bg]

— О, да, снощи! — отвърна нетърпеливо кухненската прислужница. — Цяла нощ сме на крак, докторът идва, трябваха чисти чаршафи и кърпи, и в къщата е пълна лудница. Но не е заради бебето!

— Ей — прекъсна я намръщено готвачката. — Има твърде много работа, за да клюкарстваш. Захващай се, Мери Ан, върви в кабинета и виж дали Негово Благородие ще иска нещо.

Джейми, който обърса чинията си с парче хляб, видя, че прислужницата, несмутена от упрека, тръгна с такава пъргавина, че явно в кабинета се случваше нещо много интересно.

Вече получила цялото им внимание, готвачката им позволи да я убедят да сподели информация с единствено символична неохота.

— Ами започна се преди няколко месеца, когато на лейди Дженива ѝ пролича, горкичката. Негово Благородие е душичка човек. Откакто са се оженили, все се опитва да ѝ угоди, всичко поръчва от Лондон, все я пита дали ѝ е топло, дали иска да хапне… свестен човек е Негово Благородие. Но после, когато видя, че е бременна! — Готвачката замълча и изкриви многозначително лице.

Джейми отчаяно искаше да разбере за детето; какво беше и как е? Но нямаше начин да я пришпорва, затова овладя лицето си, придаде си заинтригувано изражение и се наведе напред окуражително.

— Леле, какви крясъци, какви викове бяха! — рече тя, като вдигна ръце, за да илюстрира изумлението си. — То крещяха, то викаха, то затръшваха врати, то се обиждаха, както и конярите не се обиждат — тъй рекох и на Ан Мари, когато тя ми каза…

— Значи господарят не е бил доволен, че ще има дете? — прекъсна я Джейми. Омлетът се превърна в твърда буца някъде под гръдната му кост. Той отпи още от брендито с надеждата да го прокара надолу.

Готвачката извърна зорките си като на птичка очи към него, извила вежда, явно впечатлена от интелигентността му.

— Ами би трябвало, ама не беше. Никак! Нищо подобно — добави натъртено.

— Ама защо? — попита Джефрис, не особено заинтригуван.

— Чух — каза готвачката, снишавайки глас в страхопочитание пред скандалната информация, — че детето не било негово!

Джефрис, който вече бе на втората чашка, изсумтя от отвращение и изумление.

— Стар козел с младо девойче? Не е много вероятно, но откъде пък е сигурен, че детето не е негово? Може да е негово, що да не е, само тя може да каже, нали?

Тънката уста на готвачката се разтегна в злорада усмивка.

— О, не казвам, че той знае чие е, но… е сигурен. А има само един начин да е сигурен, нали тъй?

Джефрис се взираше в нея, облягайки се в стола си.

— Какъв? Да не казваш, че Негово Благородие е неспособен? — Широка усмивка се появи на обветреното му лице при тази сочна новина. Джейми усети как омлетът се надига и бързо глътна още бренди.

— Е, аз не мога да го кажа. — Устата ѝ се изопна в права линия, после се раздели, за да добави: — Ама прислужницата казва, че чаршафите след първата брачна нощ си били бели, в туй съм сигурна.