![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Огромният му размер ме накара да се свия отново; но не можех да не погледна и докосна тази дълга и дебела жива слонова кост! Съвършено извит и оформен, дръзката му твърдост изпъваше кожата, гладка и мека като кадифе, съперничеща на най-деликатната сред нашия пол, а изключителната му белота не се загрозяваше никак от черните къдрави косми в основата; широката и синкава главичка и сините спирали на вените създаваха най-поразителния сбор от фигури и цветове в природата. Иначе казано, той бе прекрасен и смайващ!
Джейми погледна към чатала си и изсумтя леко, но прелисти страницата. Тътен на гръмотевица отвън отвлече вниманието му само за част от секундата. Беше така потънал в четивото, че отначало не чу гласовете долу, удавени от силното шуртене на дъжда по дъските на няколко крачки над главата му.
— Макензи! — силният рев най-сетне проникна до сетивата му и той се изправи бързо, изпъна дрехите си и тръгна към стълбата.
— Да? — Надникна от ръба на тавана и видя Хо, тъкмо зейнал за още един рев.
— О, ето те. — Хо затвори уста и му махна да се приближи с разкривената си ръка, като се смръщи. Той страдаше от ревматизъм при влажно време; по време на бурята се беше свивал в малката стаичка до помещението с амунициите, където имаше легло и кана със саморъчно сварен алкохол. Ароматът се усещаше от тавана и ставаше по-силен със спускането на Джейми по стълбата.
— Ще помогнеш да приготвите каретата за лорд Дънсейни и лейди Изобел до Елсмиър — каза му Хо още щом кракът на Джейми докосна плочите на пода на конюшнята. Старецът се олюля притеснително и изхълца тихо.
— Сега ли? Побъркан ли си, човече? Или си просто пиян? — Джейми погледна през открехнатата врата зад Хо, зад която се спускаше плътна пелена от вода. В този момент небето се озари от мълния и планината се открои рязко на хоризонта. Изчезна пак така внезапно и остави послеобраз на ретините му. Той поклати глава, за да го прогони, и видя Джефрис, кочияша, да върви през двора, свел глава пред силата на вятъра и водата и увит плътно с наметалото си. Значи това не бе просто пиянска измислица на Хо.
— Джефрис има нужда от помощ с конете! — Хо се наведе към него и изкрещя, за да надвика бурята. Миризмата на алкохол бе поразяваща от такава дистанция.
— Аха, ама защо? Защо лорд Дънсейни… О, забрави! — Очите на главния коняр бяха зачервени и изцъклени; явно нищо смислено нямаше да научи от него. Отвратен, Джейми мина покрай Хо и изкачи бързо стълбата.
Миг да се увие с износеното наметало, още един — да скрие книгата под сеното, конярчетата не уважаваха чуждата собственост, — и пак се спусна по стълбата и излезе сред ревящата буря.
Това беше адско пътуване. Вятърът пищеше през прохода, шибаше голямата карета и заплашваше да я преобърне. Джейми седеше на капрата до Джефрис, наметалото не успяваше да го защити от носения от вятъра дъжд, нито когато бе принуден да слиза от капрата — като че ли на всеки няколко минути, — за да бута каретата, защото някое колело бе попаднало в жадната хватка на кална дупка.
Все пак едва забелязваше физическите неудобства на това пътуване, защото бе твърде ангажиран с вероятните причини за него. Не съществуваха кой знае колко поводи, които да накарат стар човек като лорд Дънсейни да тръгне с такава спешност в подобен ден, камо ли по изровения път към Елсмиър. Явно беше получил някаква вест от графа и тя можеше да се отнася единствено до лейди Дженива или нейното дете.
Доколкото бе чул от слугите, лейди Дженива трябваше да роди през януари, преброи на обратно и я прокле отново, а след това изрече бърза молитва за безопасно раждане. Оттогава правеше всичко по силите си да не мисли за това. Беше спал с нея само три дни преди сватбата; нямаше как да е сигурен.
Преди седмица лейди Дънсейни бе отишла в Елсмиър, за да бъде с дъщеря си. Оттогава изпращаше всеки ден пратеници до дома, за да ѝ донесат разни забравени и много необходими неща, и всеки от тях с пристигането докладваше: „Още няма новини.“ Явно сега имаше новини и те не бяха добри.
Като тръгна към предната част на каретата, след поредната битка с калта, той видя, че лейди Изобел наднича през покрития с ципа от рибешки мехур прозорец.
— О, Макензи! — каза тя, лицето ѝ бе разкривено от страх и притеснение. — Моля те, има ли още много?
Той се наведе да изкрещи в ухото ѝ над гъргоренето на пороя.
— Джефрис казва, че има още четири мили, милейди! Два часа може би. — Ако проклетата карета не се преобърнеше и не изсипеше нещастните си пасажери от моста Ашнес в Уотъндлат Тарн, добави той мислено.