Каменният кръг [bg]

Той притисна ръка към устата ѝ и каза единственото разбираемо нещо, което можа да измисли.

— Не — рече категорично и тласна.

Нещо като писък излетя през пръстите му и очите ѝ останаха огромни, но бяха сухи.

Стореното — сторено, появи се в ума му тази абсурдна мисъл, като не остави след себе си нищо друго, освен каша от несвързани тревожни мисли. Сега можеше да стори само едно — и той го стори, тялото му безмилостно узурпира контрола, докато се движеше в ритъма на своята първична радост.

Бяха нужни само няколко тласъка, преди вълната да го залее, да кипне по гръбнака му и да изригне като гейзер сред скалите, помитайки и последните останки от съзнателна мисъл.

Дойде на себе си след миг, лежеше настрана, а сърцето му биеше бавно и силно в ушите му. Отвори едното си око и видя проблясък на розова кожа на светлината от лампата. Трябваше да види дали я е наранил твърде много, но Господи, не точно сега. Затвори пак око и просто дишаше.

— Какво… какво си мислиш? — Гласът звучеше колебливо и малко треперлив, но не и истеричен.

Твърде потресен, за да забележи абсурдността на въпроса, той ѝ каза истината:

— Чудя се защо, за бога, мъжете искат да лягат с девици.

Последва дълга тишина, после треперливо поемане на дъх.

— Съжалявам — каза тя тихо. — Не знаех, че и теб ще те боли.

Той отвори изумен очи и се надигна на лакът. Тя го гледаше като стреснато еленче. Лицето ѝ бе пребледняло и тя облиза сухите си устни.

— Да ме боли ли? — попита той изумено. — Мен не ме заболя.

— Но… — тя се смръщи и сведе поглед по тялото му, — реших, че те боли. Беше изкривил така страшно лице, сякаш ужасно те боли, и ти… така изстена…

— О, да — прекъсна я той бързо, преди да е разкрила още неласкави наблюдения за поведението му. — Но не… просто мъжете така се държат, когато… правят това — довърши вяло.

Шокът ѝ изтляваше в любопитство.

— Всички мъже ли се държат така, когато… правят това?

— Откъде да знам…? — започна той подразнено, но се спря със сепване, осъзнал, че всъщност все пак знае.

— Да, всички — каза рязко. Надигна се до седнало положение и отметна косата от челото си. — Мъжете са отвратителни ужасни зверове, както ти е казала бавачката. Много ли те заболя?

— Не мисля — отвърна тя с колебание. Раздвижи пробно крака. — Заболя, но само за миг, както ти каза, но не беше толкова зле.

Той въздъхна с облекчение, когато видя, че макар да е прокървила, петното на кърпата е съвсем малко и явно не я боли. Тя посегна плахо между бедрата си и изкриви лице с отвращение.

— Ооо! Толкова е отвратително и лепкаво!

Кръвта се качи в лицето му в смесица от гняв и смущение.

— Ето — промърмори и посегна към кърпата на масичката. Тя не я взе, а отвори крака и изви леко гръб, явно очакваше той да я почисти. Той почувства силен порив да натъпче парцала в гърлото ѝ, но погледна към писмото на масата и се въздържа. Това беше сделка все пак, и тя изпълни своята част.