Каменният кръг [bg]

— И не се ли изплаши, когато казах, че ще те бичуват? — Гласът ѝ бе странно дрезгав, но той остана неподвижен, със затворени очи.

— Не. Вече не се страхувам особено. — Всъщност започваше да се страхува, че няма да може да държи ръцете си далеч от нея или да се отнесе към нея с необходимата нежност, когато му дойде времето. Тестисите го боляха и усещаше как сърцето му бие в слепоочията.

Тя слезе от леглото и се изправи пред него. Той внезапно стана и я стресна така, че тя отстъпи назад, но посегна и сложи ръце на раменете ѝ.

— Може ли аз да те докосна, милейди? — Каза го дразнещо, но допирът му не беше такъв. Тя кимна, останала без дъх, за да отговори, и ръцете му я прегърнаха.

Притисна я към гърдите си, без да мърда, докато дишането ѝ не се успокои. Усещаше у себе си странна смесица от чувства. Никога не беше прегръщал жена без поне малко обич към нея, но сега нямаше никаква обич, нито можеше да има, заради нея. Имаше нежност към младостта ѝ и съжаление заради ситуацията, в която се намираше. Гневът от манипулацията ѝ и страхът от огромното престъпление, което щеше да извърши. Но над всичко това имаше ужасна похот, нужда, която стискаше органите му и го караше да се страхува от собствената си мъжественост, макар и да признаваше властта ѝ. Като се мразеше, той сведе глава и обхвана с длани лицето ѝ.

Целуна я нежно, кратко, но после по-дълго. Тя трепереше до него, докато той развързваше нощницата и я смъкваше от раменете ѝ. Вдигна я и я положи на леглото.

Легна до нея, прегърна я с една ръка, а с другата галеше гърдите ѝ, първо едната, а после другата, обграждаше всяка така, че тя да усети тежестта и топлината им.

— Мъжът трябва да покаже почитта си към тялото ти — каза той тихо, като възбуждаше зърната ѝ с леки, кръгови движения. — Защото си красива и това е твое право.

Тя изпъшка леко, после се отпусна под ръцете му. Той не бързаше, движеше се възможно най-бавно, галеше и целуваше, докосваше я цялата. Не я харесваше, не искаше да бъде тук, не искаше да прави това, но… бяха минали повече от три години, откакто не бе докосвал жена.

Опита да прецени кога е най-готова, но как, по дяволите, можеше да го направи? Тя беше зачервена и дишаше тежко, но просто си лежеше като парче порцелан на витрина. Проклето момиче, не можеше ли да му даде някакъв знак?

Прекара треперещата си ръка през косата ѝ, опитваше се да потисне порива от объркани чувства, който пулсираше през него с всеки удар на сърцето. Беше ядосан, уплашен и ужасно възбуден, като повечето от тези чувства не му бяха никак от полза. Затвори очи и пое дълбоко дъх, опитваше се да запази спокойствие и да бъде нежен.