Не заспивай [bg]

— Питах се колко време мина между тези две неща, които ви е казал Стиви.

— Не разбирам.

— В един момент Стиви ви е казал, че хипнотизаторът е гнусен човек. После, по-късно, ви е разказал за кошмара. Колко по-късно стана това?

— Боже, де да знам. Не съм броила дните.

— След няколко дни ли стана това? Не след часове?

— О, не, не часове. Определено след няколко дни.

— Добре. Правилно ли си спомням, че Стиви ви е разказал за кошмара още след първия път, когато го е сънувал, в нощта веднага след сеанса си при Хамънд?

— Да. Сигурна съм. Защото бяхме тук, когато ми разказа.

— В „Куклен свят“ ли?

— Да.

— Това означава, че ви е казал, че Хамънд е гнусен, най-малко два-три дни преди това. Още преди да отиде във „Вълчето езеро“. Би трябвало да ви го е казал още във Флорал Парк. Прав ли съм?

Тя не каза нищо. От телефона се чуваше само шумът от телевизора.

— Анджела?

— Да, тук съм.

— Чухте ли въпроса ми?

— Чух го.

Тя пак замълча.

— Анджела, това е много важно. Откъде Стиви е знаел, че хипнотизаторът е гнусен човек, преди да се срещне с него?

— Сигурно някой му е казал.

— Човекът, който му се е обадил?

— Не мога да кажа.

— Защото Стиви ви е казал, че може да умрете, ако кажете на някого?

— Защо настоявате на това? — проплака тя.

— Защото има опасност всички да умрем, ако не ми се доверите и не ми разкажете всичко, което знаене.

Пак мълчание.

— Анджела, когато Стиви кажеше, че някой е „гнусен“, какво имаше предвид обикновено?

— Откъде мога да знам? — попита тя почти панически.

— Вие знаете, Анджела. Чувам го в гласа ви.

Тя не каза нищо и това потвърди предположенията му.

— Знаели сте какво е имал предвид с тази дума, но сте се разстроили, когато я е използвал, нали? — настоя той.

Мълчанието ѝ бе нарушено от подсмърчане. После Гърни чу шум от преглъщане. Той изчака. Още малко и думите щяха да потекат.

— Стиви… имаше предразсъдъци към някои неща. Към някои хора. Разберете, той беше добър човек. Но понякога… понякога имаше проблем с гейовете. Понякога казваше, че това, което правят, е гнусно.

— И че те са гнусни?

— Понякога така казваше.

— Благодаря, Анджела. Знам, че ви беше трудно да ми кажете това. И за да съм сигурен, че не правя грешка, искам да ми отговорите на още един въпрос. Човекът, който се обади на Стиви — онзи, когото подозирате, че го е накарал да отиде до „Вълчето езеро“ при Хамънд, — той ли му каза, че Хамънд е гей?

Последва дълго мълчание.

— Това е страшно важно, Анджела. Той ли каза на Стиви, че Хамънд е гей?

— Да. Той му каза.

— Попитахте ли Стиви защо се е съгласил да отиде при психотерапевт, за когото знае, че е гей?

— Да, питах го.

— Какво ви отговори?

— Каза ми да спра да разпитвам. Каза, че е опасно да задавам въпроси.