Изпепеляване [bg]

— О, да — тя се чу да проплаква тези две думи, отново и отново, вкопчена в ръцете му и обвила крака около кръста му.

Покрай тях минаваха автомобили и някъде в съзнанието й премина мисълта, че някой щеше да ги види. Но Корт явно нехаеше и не спираше нито за миг.

— Дай ми го, сега — заповяда той и се зарови толкова дълбоко в нея, че на Тери не й оставаше нищо друго, освен да го погледне в очите и да потъне в разтърсващата вълна от невероятно блажения взрив вътре в себе си.

Корт остана в нея, продължавайки да я прегръща и гали. Едва когато усети разливането на топлина в утробата си и конвулсивното стягане на ръцете му, тя осъзна, че беше свършил с такава сила, че пялото му тяло се разтърси.

Той я притегли към себе си, но не каза нищо. И двамата бяха без дъх. По тялото й все още преминаваха леки тръпки. И да искаше не можеше да говори.

Не че имаше какво да каже. Беше останала без думи.

Тери затвори очи в обятията му. Беше му дала това, което той искаше, както преди. Той я беше пожелал и тя му се беше отдала, край на историята.

Корт бутна нещо в ръката й — носна кърпичка — и я положи да стъпи на земята. Не я пусна, докато Тери не се изправи на крака, а след това се обърна.

Тери го чу да вдига ципа на панталона си, докато тя използваше кърпичката. Бяха встрани от пътя, където всеки можеше да ги види. Корт Гембъл я беше любил върху летящ мотоциклет на магистралата и я беше довършил край пътя само защото ревнуваше.

Дали? Не й беше за първи път. Утре той отново щеше да се държи с нея така сякаш беше невидима. Или по-лошо, сякаш му беше лепнала някаква болест.

Мили Боже, какво направих?

Той се приближи към нея и протегна ръка да докосне косата й.

Тери се отдръпна.

— Недей.

Краката й трепереха, когато се изкачи на харлито. Сложи си каската, затъкна полата си и стартира двигателя. Корт я изгледа продължително, преди да пристъпи към мотора. Тя го изчака да постави ръце на кръста й и се насочи към празната дясна лента.

Кажи нещо. Кажи ми, че беше забавно. Каквото и да е.

Корт не продума през цялото пътуване до Гардън Дистрикт, а ръцете му бяха отпуснати и незаинтересовани. Тери се зарадва при вида на имението на Гембъл, но черно-бялата полицейска кола, паркирана на тротоара, я накара да спре в края на улицата.

Не искаше да рискува няколко униформени да я видят по голо дупе. Моторът олекна, когато Корт слезе и се обърна да я погледне. В тъмнината изражението му беше неразгадаемо, но несъмнено напрегнато.

Съжаляваше. Щеше да й каже, че съжалява, и след това тя щеше да му строши челюстта.

Тери освободи крачната спирачка и изхвърча, преди той да успее да каже дума.