Изпепеляване [bg]

Корт остана в коридора няколко минути след като Тери се върна в моргата. Той нямаше права над нея, нито можеше да й държи сметка какво прави в свободното си време. Можеше да й се обади утре сутрин и да й каже всичко по телефона. Надзърна през квадратния прозорец в залата, където Тери стоеше до Хюит и разговаряше с техника. Патологът вдигна небрежно ръката й и я положи на врата си.

По дяволите.

Тери погледна Корт, когато той влезе в залата.

— Има ли нещо друго, комисар?

— Утре имаме брифинг в седем часа сутринта — излъга той. — Ще те отведа у дома.

Тя се обърна към него.

— Имам си собствен превоз, благодаря.

— Може би трябва да вървиш, Тер — каза Хюит. — Ще обсъдим доклада от аутопсията утре.

— Утре тя няма да бъде свободна — уведоми го Корт и я хвана за китката. — Да вървим!

— Ще си тръгна, когато реша аз. — Тери издърпа ръката си.

Той затегна хватката около ръката й и му стана добре. Ако я метнеше на рамото си, щеше да се почувства още по-добре, а малко му оставаше да го направи.

— Ще си тръгнеш, когато аз кажа, детектив. Сега пожелай лека нощ. Хюит пристъпи напред.

— Достатъчно, Гембъл.

Значи Златното момче имало гръбнак.

— Слушай, имах тежък ден. — Корт освободи Тери и пристъпи към доктора. — Не ме предизвиквай.

Патологът се усмихна.

— Но на мен ще ми бъде приятно.

— Хей! — Тери се опита да застане между тях. — Да не започнете да се млатите. Ще ви арестувам и двамата.

— Нямаш белезници. — Корт не откъсваше очи от съперника си.

Хюит измести поглед.

— Запази ги за по-късно, скъпа.

Корт понечи да нанесе първия удар, но Тери пристъпи пред него и постави двете си ръце на гърдите му.

— Престани.

— Не е нужно да му се подчиняваш, Тери — каза патологът. — Ти не си негова собственост.

Оказа се невъзможно да я отмести.

— Нито пък ти, Хюит. — Корт улови китките й и я погледна. — Решавай.

Тя пое рязко дъх.

— Добре, де, тръгвам. Ще се чуем по-късно, Грей.

— Лека нощ, докторе. — Корт я изтегли от кабинета.

Тери почти падна на два пъти, опитвайки се да подтичва заедно с Корт на излизане от моргата. Той не я пускаше, а опитите й да се измъкне от хватката му се оказаха напразни. Обувките й поднасяха по хлъзгавия под.

— Би ли забавил крачка?

— Не.

Навън токчетата й затънаха в мократа трева и тя отново залитна.

— Щях да си счупя глезена!

— Чудесно.

Този път той наистина беше бесен. Изведнъж Тери се почувства страшно уморена, уморена да прикрива разследването на Руел ида използва Грей като буфер между нея и Корт. Ако искаше да разреши този случай, тя трябваше да му каже.