Изпепеляване [bg]

Корт отклони поглед от златистия участък гола кожа.

— Помислих си, че ако дойда по-рано, ще можем да поговорим.

— Мога да говоря. — Тя погледна огледалото с отвращение. — Но с копчетата не се справям.

Съдейки по държанието й, не личеше нещата между тях да са се променили или да е разстроена от онова, което се беше случило. Което след снощи не изглеждаше възможно.

— Нека ти помогна.

Той пристъпи зад нея.

Тери отпусна ръце с въздишка на облекчение и взе червилото.

— Андре дали знае за изобретяването на ципа?

— Вероятно да. — Презрамките на сутиена й бяха от същия син сатен като роклята и едната беше усукана. Корт я оправи и приглади. — Какво се случи с роклята с мънистата в цвят слонова кост?

Тери започна да нанася червилото на устата си.

— Уф, твърде ярко е. — Тя захвърли гилзата и избърса устни с кърпичка. — Казах на Андре, че ако ме накара да я облека, ще отида до блатото и ще се овъргалям в калта. — Тя се подсмихна пакостливо срещу отражението си. — И той ми повярва.

Не беше разстроена. Усмихваше се. Изглеждаше щастлива. Това го обърка и го възбуди едновременно.

Докато Тери нанасяше грима си, Корт закопчаваше копчетата. Беше стигнал до половината, преди да осъзнае нещо важно.

— Не можеш да носиш сутиен с тази рокля. Гърбът е изрязан твърде ниско.

— Обаче трябва. — Тя се изви и погледна през рамо. — Иначе прозира отпред.

— Дай да видя. — Той постави ръце на раменете й и я обърна с гръб към огледалото. Роклята нямаше голямо деколте, но отпред имаше ромбове от синя органза, които се спускаха в диагонални линии от бюстието до талията. Кожата прозираше през полупрозрачната материя и Корт се улови да търси синините от снощи. — Нараних ли те снощи? Не исках да го направя.

Раменете й се стегнаха под ръцете му за част от секундата.

— Бях малко схваната тази сутрин, защото съм изгубила тренинг. — Тя килна глава на една страна. — Пък и ти ми остави нещо.

— Нещо ли? — Беше много повече от „нещо“ и той не виждаше нищо смешно!

— Много добре знаеш. — Тя прокара пръстите си по шията си и той видя умело нанесеното петно коректор. — Любовно ухапване.

Като тийнейджър. Той срещна очите й в огледалото.

— Снощи ми беше ядосана, но вече не си. — Тя сви рамене. — Какво се промени между тогава и сега?

— Аз, може би. Обмислих някои неща. — Тя сви устни. — Аз съм голямо момиче, Кортланд. Мога да се справя със случилото се.

— Така ли? — Прииска му се да провери това и се пресегна към закопчалката на сутиена й. — А какво ще стане, ако нещата отново излязат извън контрол?

— Ще направя това, което направих снощи. — Усмивката, с която посрещна разкопчаването на сутиена, го възбуди отново. — Освен това по план трябва да се обличам.