Убийство в Оксфорд [bg]

Доктор Симпсън вдигна вътрешния телефон.

— Охрана, моля — каза тя рязко. — Джон, при мен нахълта нежелана посетителка. Можеш ли веднага да дойдеш?

Тери потърси някаква фраза за финал.

— Между другото — започна тя, — ние, лесбийките, предпочитаме думата „гей“ вместо „хомосексуалист“. „Хомосексуалист“ звучи старомодно в наши дни.

Тя се измъкна от стаята и слезе в двора, като внимаваше да не тича, за да не я забележат двамата портиери, които бързо минаха по стълбите покрай нея.

Сърцето ѝ още биеше учестено, когато стигна до автогарата. Сети се, че беше забравила книгата с поезия в кабинета на доктор Симпсън. Е, библиотеката щеше да мине и без нея. Тя влезе в една книжарница и си избра детективски роман. Още не можеше да проумее защо постъпи така с доктор Мери Симпсън. „Защото си кучка, бейби“, промърмори на себе си на глас и видя, че възрастната жена, която стоеше до нея, се отдръпна. Е, това беше вярно, тя беше кучка, особено с някои жени, и веднъж щом започнеше да напада, не знаеше кога да спре. Но това не беше цялата истина. Тя точно се настаняваше в автобуса, когато осъзна и още нещо. Малко ревнуваше. Отърси се от ревността, като се опитваше да се съсредоточи върху това, което току-що бе научила.

Алибито, което Джъдлър ѝ беше показал, може би беше низ от лъжи, а може би не. Нямаше начин да разбере. Какво беше казала на студентите си в началото на семестъра? Истината не опира до знания, опира до интуицията. Убеждение. Но как можеше да убеди някого в онова, в което вярваше? Изглеждаше ѝ безнадеждно твърдение. Академично погледнато, тя предлагаше интерпретация, а не доказателства, нещо, заради което биха я скъсали на държавен изпит.

Тя въздъхна и разгърна евтиния роман на първата страница с твърда решителност. Но в главата ѝ звучаха думите на Брайън Идън, написани преди неговата муза да го изостави; нежният ямбичен ритъм, така лесно запомнящ се, като поп песен, изпълнявана от хор… колко много знания и убеждения / бяха дошли и посипали челата ни / леко с праха си.