Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

— Слийт говори умно — забеляза Валънтайн.

— Добре де! — изсумтя Залзан Кавол. Той спря фургона. — Върви да разбереш каква е работата, Валънтайн. Но побързай.

— И аз ще отида с него — заяви Слийт.

— Стой си тук. Ако смята, че се нуждае от телохранител, нека вземе великанката.

Това изглеждаше разумно. Валънтайн даде знак на Лизамон Хълтин, двамата слязоха от фургона и закрачиха обратно към мястото с клетките. Горските братя мигновено запищяха неистово и заудряха бясно по решетките. Носачите Метаморфи — въоръжени, както забеляза Валънтайн сега, с опасни на вид къси саби от полирано рогово вещество или дърво, — без да бързат, се престроиха във фаланга на пътя, за да не позволят на Валънтайн и Лизамон Хълтин да се приближат повече до голямата клетка. Един метаморф, явно началникът, пристъпи напред и със застрашително спокойствие зачака въпроси.

Валънтайн запита тихо великанката:

— Дали говори нашия език?

— Вероятно. Опитай.

— Ние сме трупа пътуващи жонгльори — произнесе Валънтайн с висок, ясен глас, — дошли да играем на празненствата, които, както чуваме, устройвате в Илиривойн. Близо ли сме вече до Илиривойн?

Това, изглежда, се стори смешно на метаморфа, който беше с половин глава по-висок от Валънтайн, макар и с по-слабо телосложение.

— Та вие сте в Илиривойн — бе хладният, надменен отговор.

Валънтайн облиза устни. Тези метаморфи изпускаха тънка, остра миризма, парлива, но не неприятна. Странно придръпнатите им очи бяха страшно безизразни.

— Към кого трябва да се отнесем, за да играем в Илиривойн? — запита той.

— Данипиурата приема всички чужденци, които идват в Илиривойн. Ще я намерите в Служебния дом.

Студеното, резервирано държане на метаморфа го смущаваше. След малко Валънтайн каза:

— И още нещо. Виждаме, че в този голям град държите едно необикновено същество. Може ли да запитам: с каква цел?

— За наказание.

— Престъпник ли е?

— Така казват — отвърна метаморфът хладно. — Какво ви засяга това?

— Ние сме чужденци във вашата страна. Ако тук поставяте чужденците в клетки, може да предпочетем да си потърсим работа на друго място.

Около устата и ноздрите на метаморфа затрепка някакво вълнение — насмешка, презрение?

— Защо се страхувате от такова нещо? Да не сте престъпници?

— Съвсем не.

— Тогава няма да бъдете затворени в клетки. Поднесете почитанията си на данипиурата и за по-нататъшни въпроси се отнесете до нея. Аз имам да изпълнявам важни задачи.

Валънтайн погледна към Лизамон Хълтин, която повдигна рамене. Метаморфът се отдалечи. Нищо повече не можеха да сторят, освен да се върнат във фургона.

Носачите вдигаха клетките и ги връзваха за пръти, преметнати през гърбовете им. От голямата клетка долетя рев на гняв и отчаяние.