Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

Надвечер шумът на Пиурифейнския фонтан престана да се чува зад тях и гората се разреди, стана по-гъсто населена. Пътят не беше обозначен и неочаквано се разклони на едно място, откъдето не можеше да се разбере какво има по-нататък. Залзан Кавол очакваше напътствие от Делиамбър, който пък очакваше от Лизамон Хълтин.

— Одерете ме, но не мога да кажа нищо — избутмя великанката. — Избирайте наслуки. Имаме петдесет на сто шанс да стигнем до Илиривойн.

Ала на Делиамбър му хрумна по-добра идея и коленичи в калта да направи магия за ориентиране. Извади от вързопчето си две бучки вълшебен тамян. Като ги закри от дъжда с плаща си, той ги запали, за да се образува светлокафяв пушек. После започна да вдишва дима, като описваше с пипалата си засукани завъртулки.

Жената воин изсумтя и рече:

— Вятър работа. Ще си покълчи ръцете известно време и после ще каже нещо наслуки. Шансът да пристигнем в Илиривойн е петдесет на сто.

— Лявото разклонение — обяви накрая Делиамбър.

Магията му беше резултатна или просто бе имал късмет да налучка, защото скоро се увеличиха признаците, че наблизо има метаморфи. Вече нямаше пръснати тук-там самотни колиби, а малки групички плетени от ракита жилища, по осем, десет и повече близо едно до друго на всеки сто ярда, а после и още по-нагъсто. Имаше също и много пешеходци, главно деца на туземци, които носеха леки товари на окачала, увиснали от главите им. Мнозина се спираха, когато фургонът минаваше, зазяпваха се, сочеха и издаваха през зъби тихи цвъртящи звуци.

Положително се приближаваха до някакво голямо селище. Пътят беше задръстен от деца и по-възрастни метаморфи, срещаха се вече много жилища. Децата бяха немирна пасмина. Вървейки, те, изглежда, упражняваха недоразвитото си умение да се преобразяват, като придобиваха най-различни образи, повечето от тях чудновати: на едно му бяха израснали крака като кокили, друго имаше подобни на пипала врунски ръце, провесени почти до земята, трето бе издуло тялото си така, че се образуваше кълбовидна маса, поддържаща се на тънки подпори.