Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Някакви новини от Трейси?
— В стаята й сега стои човек от посолството.
Харват остави на плота марулята, която държеше, и се обърна.
— Защо? Какво не е наред?
— Всичко е наред. Просто французите са доста настойчиви в опитите си да я разпитат. Някои от тях смятат, че си е починала достатъчно и не виждат причина да не говори, при положение че болките са отслабнали. На докторите обаче това не им харесва. Те не искат да я излагат на никакво натоварване, докато не спрат напълно мозъчния оток. Френските власти станаха доста натрапчиви и затова лекарите се опитаха да ограничат достъпа им до стаята й. След това французите заплашиха да я преместят от Американската болница в някоя друга, където ще им окажат повече съдействие. Докторите на Трейси се свързаха с посолството и сега с нея непрекъснато има човек, който отблъсква атаките на местните власти и действа като буфер.
— Мислиш ли, че това ще свърши работа? — попита Харват, загрижен за Трейси.
— Засега върши.
Харват не желаеше да мисли за по-късно. Просто искаше Трейси да се върне у дома. Той намери портативния плейър Айпод, използван от него, преди Трейси да му купи по-големия и по-нов модел, който бе изоставил в хотелската стая в Париж, нагласи го на аудио-станция и го сложи близо до печката.
Трейси обичаше да слуша Канон в ре минор от Пахелбел, докато готвеше. Харват беше изкушен да го пусне сега, но знаеше, че той няма да оправи настроението му. Трябваше му нещо по-оптимистично.
Прехвърли списъка с изпълнители, спря се на Зап Банд и под звуците на един от техните хитове започна да готви, опитвайки се да забрави за кратко за проблемите си.
По-късно, когато вечерята приключи и всички чинии бяха измити и прибрани, Харват се погрижи за още нещо важно. След като научи всичко, което можа за Матю Дод, той предложи да организират наблюдение. Лоулър и Озбек се съгласиха и Харват разпредели смените. Първи на пост щеше да бъде той. Сетне Озбек и накрая Лоулър.
След като всичко беше решено, Лоулър качи Озбек на горния етаж, за да му помогне да се настани, а Харват пое смяната си. Той дръпна плътно завесите в кабинета и позволи на Никълс да ползва само една малка нощна лампа.
Обиколи цялата къща и църквата, за да се убеди, че всички прозорци и врати са здраво затворени и заключени, и накрая включи алармата.
Имаше хиляда неща, които искаше да направи на лаптопа си, но това щеше да бъде за сметка на доброто наблюдение. Докато траеше смяната му, трябваше да стои нащрек в тъмната къща и да следи неотклонно какво става навън. Освен това светлината на лаптопа щеше да очертае силуета му, превръщайки го в добра мишена за нощен изстрел.
Затова Харват остана да седи в тъмното с карабината си ЛаРю М4 в скута, мислейки си за всичко, което се беше случило.
В края на смяната си той събуди Озбек и му предаде щафетата. Запозна го с алармената система и провери какво прави Никълс. Професорът беше напреднал с няколко чаши от кафеника, който му беше сварил Лоулър и нямаше никакво намерение да приключва работа. Явно на него не му влияе смяната на часовите пояси, помисли си Харват, докато се качваше към спалнята си.
След като си изми зъбите под светлината на една слаба нощна лампа, той погледна за последен път през прозореца и си легна.
Нямаше никаква представа, че две очи в мрака се взираха право в него.
Глава 71
Макар да знаеше, че не може да бъде видян, Матю Дод стоеше като окаменял. Дори не дишаше. Притиснал монокъла за нощно виждане до окото си, той наблюдаваше Скот Харват, докато той се дръпна от прозореца и изчезна от погледа му.
Дод свали монокъла и погледна своя „Омега“. Бяха минали само няколко минути след поредния кръгъл час. Хората вътре очевидно стояха на пост на смени. Това беше добре. Той умееше да чака. Облегна се на едно дърво, извади от раницата си бутилка вода и отпи голяма глътка.
Мислено се върна към разговора си с шейх Омар. Въпреки, че арабинът го беше уверил, че ще го остави да се справи с проблема, както намери за добре, той все пак се беше опитал да вземе нещата под свой контрол. Омар искаше Никълс мъртъв и ако това означаваше да бъдат убити хората, които го пазеха, или други цивилни, смяташе го за съвсем нормално. Деликатността и финеса му бяха непознати.
Дод се беше опитал да обясни, че ликвидирането на Никълс нямаше да реши проблема им. Джек Рътлидж просто щеше да намери друг човек, който да се заеме с работата. Онова, от което се нуждаеха, беше информация. Те всички знаеха слуховете за съдържанието на последното откровение на Мохамед. Знаеха също, че ако то бъде разкрито, истинският чист ислям ще спре да съществува.