Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Хермафродизмът слага край на еволюцията — заяви Тривайз. — Всяко дете е генетичен двойник на хермафродитския си родител.
— Хайде по-кротко с обобщенията — рече Бандър. — Вие разглеждате еволюцията като безразборен процес. Ние можем да проектираме децата си, както поискаме. Можем да променяме и да пригаждаме гените и от време на време го правим… Е, вече пристигнахме в моето жилище. Да влизаме. Денят напредва. Слънцето престава да дава достатъчно топлина и вътре ще ни бъде по-приятно.
Минаха през една врата, която нямаше никакви ключалки, но се отвори при приближаването им и отново се затвори, щом прекрачиха прага й. Прозорци също нямаше, ала когато влязоха в една просторна стая, стените се осветиха и просветляха. Подът изглеждаше гол, но бе мек и пружиниращ при съприкосновение. Във всеки от четирите ъгъла на стаята стоеше по един неподвижен робот.
— Тази стена — каза Бандър, като посочи намиращата се срещу вратата, която с нищо не изглеждаше по-различна от останалите три — е моят видеоекран. Чрез него светът се открива пред мен, но това по никой начин не ограничава свободата ми, тъй като аз не мога да бъда принуден да използвам екрана.
— Нито пък ти можеш да принудиш другиго — обади се Тривайз, — ако искаш да го видиш чрез този екран, а той не го иска.
— Да принуждавам? — високомерно запита Бандър. — Другите могат да правят, каквото си щат; също както и аз. Моля ви да обърнете внимание, че ние не използваме родови местоимения, когато говорим един за друг.
В помещението имаше само един стол, поставен срещу екрана, и Бандър седна на него.
Тривайз се огледа, сякаш очакваше от пода да изскочат още столове.
— Можем ли и ние да седнем? — попита той.
— Ако желаете — отвърна Бандър. Блис се усмихна и седна на пода. Пелорат се настани до нея. Тривайз упорито продължаваше да стои прав. Блис помоли:
— Кажи ми, Бандър, колко хора живеят на тази планета?
— Казвай „соларианци“, получовеко Блис. Думата „хора“ е опорочена от факта, че така получовеците наричат себе си. Ние би трябвало да се наричаме целочовеци, но е малко тромаво. Правилният термин е соларианци.
— Тогава, колко соларианци живеят на планетата?
— Не съм сигурен. Ние не се броим. Може би хиляда и двеста.
— Само хиляда и двеста на целия този свят?
— Цели хиляда и двеста. Ти пак правиш сметка за бройката, а не за качеството. И не разбираш свободата. Ако съществуваха соларианци, които да оспорват абсолютното ми господство над която и да е част от моята земя, над който и да е робот, живо същество или предмет, собствената ми свобода би била ограничена. Тъй като другите соларианци, разбира се, съществуват, ограничаването на свободата трябва да се отдалечи колкото е възможно повече, като те се разпръснат до степен контактът на практика да е незабележим. Солария може да поеме хиляда и двеста соларианци при условия, близки до идеалните. Добавим ли още, свободата чувствително ще се ограничи и резултатът ще бъде ужасен.
— Това означава, че всяко дете се брои и се балансира смъртността — обади се Пелорат.
— Определено. Същото би трябвало да важи и за останалите светове с постоянно население — вероятно дори за вашите.
— И тъй като смъртните случаи сигурно не са много, и децата трябва да са малко.
— Да.
Пелорат кимна и замълча. Тривайз каза:
— Това, което искам да знам, е как накара моите оръжия да летят във въздуха. Ти не ни го обясни.
— Предложих ви като обяснение вълшебството или магията. Отказваш ли да ги приемеш?
— Разбира се, че отказвам. За какъв ме вземаш?
— В такъв случай ще повярваш ли в запазването на енергията и в постоянното нарастване на ентропията?
— В това — да. Но не мога да повярвам, че дори и за двадесет хиляди години вие сте отхвърлили тези закони или сте ги променили дори на микрон…
— И наистина не сме го направили, получовеко. Само че помисли! Навън има слънце — последва същият странно грациозен жест, който като че обхващаше цялата слънчева светлина. — Има и сенки. На слънце е по-топло отколкото на сянка и от осветените към засенчените области спонтанно протичат топлинни потоци.
— Казваш ми неща, които зная — рече Тривайз.
— Може би ги знаеш тъй добре, че вече не мислиш за тях? Нощем повърхността на Солария е по-топла от предметите, които са извън нейната атмосфера, така че топлината тече спонтанно от планетарната повърхност към космоса.
— Това също ми е известно.
— И независимо дали е нощ или ден, вътрешността на планетата е по-топла от нейната повърхност. Ето защо от вътрешността към повърхността текат топлинни потоци. Предполагам, че и това ти е познато.