Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
15. Няколко членове на Конгреса и най-вече сенаторите Дашъл и Лийхи, за кратко се съпротивляват на „Патриотичния закон“ с множеството му антиконституционни клаузи. На господата Дашъл и Лийхи обаче са изпратени потенциално фатални дози „превърнат в оръжие“ антракс от американски магазини. Оттогава Конгресът до голяма степен е бездеен. Любопитното е — и това не е шумно огласено от медиите, — че първият от шестте смъртни случаи от атаките с антракс от октомври 2001 г. е фоторедакторът от таблоиден вестник от Флорида Робърт Стивънс. Макар че — несъмнено — повечето американци вероятно вярват, че тези атаки с антракс са били дело на радикални ислямисти, независимо че всички доказателства сочат вътрешни източници, кого е засегнал г-н Стивънс? Отговорът е: той е засегнал семейство Буш, като е избрал за публикуване в таблоид поставяща в неловко положение снимка на дъщерята на президента Джена Буш, изглеждаща пияна и държаща цигара, докато се влачи по дансинга на нощен клуб с приятелка.
16. Следователно, когато бившият сенатор Макс Клиланд напуска „независимата“ комисия, а сенаторът Дашъл има възможността да посочи заместника си, пренебрегва хилядите имейли, подтикващи го да назове Кърстен Брайтуайзър от Ню Джързи — подобно на ищцата, вдовица от 11/9, — и вместо това назовава бившия сенатор Боб Кери. Макар че г-н Кери има внушителна автобиография, в последно време той изпъква като може би най-видния демократ, ентусиазирано призоваващ за инвазия в Ирак за освобождаването му от Саддам Хюсеин. Очевидно, след като 11/9, така и скалъпената връзка между 11/9 и Саддам Хюсеин доведоха — в пряка последователност — до инвазията в тази страна, за г-н Кери би било особено невероятно да се отклони от курса, предписан за Комисията: да създаде „модифицирана, ограничена листовка“, признаваща „провалите“, но непристъпваща дори на мили до разследването на действителното съучастничество в атаките. Това, че сенатор Дангъл назова ненаситно провоенно настроения г-н Кери за заместник на най-скептичния независим член на Комисията г-н Клеланд, подсказва, че лидерът на малцинството е бил напълно отрезвен от своята близка среща със смъртта с американския правителствен антракс.
17. Във връзка с опита за покушение с антракс на живота на Дашъл New York Times писа:
„Сухият прах, използван в атаките с антракс, практически е неразличим в критично техническо отношение от този, произвеждан от американската армия, преди тя да закрие своята програма за биологична война, според федералните учени и документите на подизпълнителя. Сходството до нивата, постигнати от американската армия, подкрепя идеята, че някой с връзки със старата програма може да стои зад атаките, които взеха живота на петима души. Високата й концентрация е изненадва ща, казват оръжейните специалисти, и много отвъд онова, което военните анализатори някога са преценили като вероятни способности на терористите. Антраксът, изпратен в Сената, съдържа един трилион спори на грам. Ако смъртоносната доза се изчислява консервативно на 10 000 микроскопични спори, тогава един грам на теория може да причини около 100 милиона смъртни случаи. За писмото, изпратено на Том Дашъл — лидера на демократите в Сената, се твърди, че е съдържало два грама антракс.“ (Подчертаното е мое — Д. М.)
18. Следователно нито ФБР, нито Министерство на правосъдието, нито Нюйоркското полицейско управление, нито Конгресът, нито „независимата“ комисия е провела — или някога ще проведе — истинско и цялостно разследване на това, кой точно е убил съпруга на ищцата и е задействал събития, които причиниха смъртта на стотици американски военни — без да се вижда никаква перспектива за прекратяване на войната в Ирак — и много хиляди афганистански и иракски граждани.
19. Уж „независимата“ комисия, настрана от това, че се оглавява от кръвен роднина на президента (Томас А. Кийн, далечен роднина) и е съставена до голяма степен от хора със звучни конфликти на интереси, позволи на президента и на вицепрезидента да диктуват условията на свидетелските си показания и мина на пръсти покрай критично важните въпроси. Както ще бъде описано, Комисията — през която администрацията отстъпи изключително неохотно и искаше да спъва — беше създадена, за да осигури един предопределен резултат: че макар да е имало „провали в разузнаването“ (за които никой до днес не е бил държан отговорен), атаките са били планирани и осъществени от 19 радикални ислямисти с благословията на Осама бин Ладен заради омраза към Америка и възмущение от американското военно присъствие в Саудитска Арабия, подкрепата на САЩ на Израел и противопоставянето на исляма. Ищцата очаква това съдебно дело да се натъкне на опити от страна на неимоверно овластените членове на Предприятието, които искат да смажат ищцата — ако не чрез прикритото убийство на ищцата или на адвоката й (и правейки така, че смъртта им да изглежда случайна или в резултат на самоубийство), то чрез обструкции пред осъществяването на разкрития в името на „привилегия на изпълнителната власт“ и „национална сигурност“. Ако ние вече не живеем de facto в полицейска държава, няма „привилегия“, която защитава убийството, или дори голяма злоупотреба с власт, която позволява атаки от мащаба на 11/9. Що се отнася до „националната сигурност“, дори ако фигури от администрацията могат да се възприемат като били само гротескно небрежни, а не активни съучастници в атаките от 11/9, думите би трябвало да заседнат в гърлото им. След като са се провалили — в най-добрия случай — толкова унизително в основната си задача, която е защитата на живота на американците, на обвиняемите не може да се разреши да крият злодеянията си зад завесата на „националната сигурност“.