Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
След като отидох при него, Кристофано сподели с мен ободрителни новини: беше разговарял с хората на полицейския началник и ги бе убедил, че състоянието на цялата група е добро. После бе дал личната си гаранция, че каквото и друго да се случи, ако е от значение, незабавно ще бъде съобщено на един пратеник, който всяка сутрин щеше да идва до странноприемницата, за да получава сведения за положението от самия Кристофано. Това ни освобождаваше от задължението да се представяме на проверка, както бяхме правили (с такива усилия) досега.
— При други условия нямаше да бъдат възможни такива облекчения — каза лекарят.
— Какво имате предвид?
— Знам как постъпиха властите в Рим по време на чумата от 1656-та. Веднага, щом се разбра, че в Неапол е имало случаи на подозрителни заболявания, бяха затворени всички пътища между двата града и бе забранен всякакъв превоз на хора или стоки от останалите гранични земи. В четирите посоки на папската държава бяха изпратени съответен брой комисари, за да надзирават приложението на мерките за здравеопазване, подсили се охраната на крайбрежието, за да се ограничи или попречи на акостирането на кораби, докато в Рим някои от градските врати своевременно бяха залостени, а на онези, които останаха отворени, бяха сложени непристъпни решетки, за да се ограничи преминаването на хора само до най-спешните случаи.
— И всичко това не бе достатъчно, за да спре заразата?
Било вече прекалено късно, обясни печално лекарят. Един неаполитанец, продавач на риба, някой си Антонио Чоти, бил пристигнал от Неапол в Рим още предния месец март, за да избяга от обвинение в убийство. Намерил убежище в една странноприемница в Трастевере, в квартала Монтефиоре, където внезапно се разболял. Жената на ханджията (Кристофано бе узнал тези подробности в разговори с някои възрастни свидетели на събитията) веднага наредила продавачът на риба да бъде пренесен в болницата „Свети Йоан“, където младежът умрял няколко часа след приемането му. При аутопсията не бил открит никакъв повод за притеснение. Няколко дни по-късно обаче умряла жената на ханджията, а после майката и сестрата на жената. И в този случай лекарите не открили следи от чумна зараза, но все пак се взело решение, предвид прекалено очевидното съвпадение, ханджията и слугите му да бъдат изпратени в лазарета. Трастевере бил отделен с постове и ограждения от останалата част на града. Специалната Конгрегация по Здравеопазването била свикана, за да се заеме с този спешен случай. Били създадени комисии във всеки квартал, съставени от свещеници, благородници, лекари и нотариуси, които преброили всички жители на града, отбелязвайки занаята, нуждите, здравословното състояние на всеки, именно за да дадат на Конгрегацията по Здравеопазването възможността да има ясен поглед върху положението. Наредено било да се посещават домовете и да се оказва помощ в определени дни.
— Но сега всички в града изглежда мислят единствено за битката при Виена — отбеляза Кристофано, — и нашите трима стражи ми казаха, че наскоро папата бил забелязан, проснат на земята пред разпятието, да плаче от ужас и страх за съдбините на цялото християнство; а щом папата плаче, така смятат римляните, то всички трябва да треперим.
Лекарят добави още, че отговорността, която бе поел на плещите си, беше изключително тежка и падаше също и върху моите рамене. Отсега нататък трябваше да следим с още по-голямо внимание всяка промяна в здравето на наемателите. А от друга страна, всеки пропуск, допуснат от двама ни (той със сигурност щял да съобщи за моите евентуални прояви на безотговорност) щял да ни навлече тежки санкции. Особено прилежно трябвало да следим никой, и на никаква цена, да не може да напуска страноприемницата до края на карантината. Така или иначе, за да осигурят необходимия контрол двама часови, бяха постоянно на пост и внимаваха някой да не се опитва да извади гвоздеите от гредите и да не се спусне от прозорците.
— Ще ви служа във всичко — казах на Кристофано, за да му хвърля прах в очите, докато вече с нетърпение очаквах падането на нощта.
Прекъсването на проверките, макар и добре дошло, беше провалило плана, който скроихме заедно с Ато Мелани, да надникнем в Библията на отец Робледа. Осведомих дискретно абата, като му пъхнах една бележка под вратата и след това се върнах в кухнята, тъй като се страхувах, че Кристофано (който минаваше от стая в стая, за да преглежда пациентите) можеше да ме изненада в разговор с абата.