Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
— Правилно, а за да го сторим, имаме само една възможност. Кристофано току-що предупреди, че след малко ще се проведе проверката за карантината — ще трябва да се възползваш от излизането на Робледа от стаята му, за да се вмъкнеш и да потърсиш Библията му. Убеден съм, че вече знаеш къде да гледаш — в Стария завет, книгата на Малахия.
— След книгите на Царете, между дванадесетте малки пророка — отговорих възбудено.
— Много добре. Аз няма да мога да направя нищо, понеже Кристофано ще ме следи зорко. Трябва да е надушил нещо — по-рано ме попита дали случайно не съм излизал от стаята си през нощта.
Точно в този момент чух гласа на лекаря да ме вика по име. Бързо отидох при него в кухнята, където той ми съобщи, че от улицата вече се разнесъл призивът на стражите, които чакаха, за да направят втората проверка. Надеждата, която всички тайно хранехме, а именно, че очакването на изхода от битката при Виена ще намали бдителността на нашите надзиратели, се разби на пух и прах.
Кристофано беше тревожен. Ако Бедфорд не издържеше успешно изпита, почти със сигурност щяхме да бъдем отведени на друго място и подложени на доста по-сурови мерки. Тези от нас, които носеха със себе си каквото и да било имущество, щяха да се разделят с него, да го оставят да бъде пречистено от зловредните гнилостни зарази чрез излагане на оцетни изпарения. И както вече ни бе обяснил Кристофано, който се разделеше със собствеността си по време на чума, накрая трудно си връщаше дори една четвърт от нея.
Следвайки наставленията на Кристофано, цялата група се скупчи в трепет на първия етаж, пред стаята на Помпео Дулчибени. Нежен трепет премина през мен, когато забелязах Клоридия да ми се усмихва, и тя самата осъзнала с тъга (или поне така си представях), че сега не бе възможна никаква близост, било разговор, или каквото и да е друго. Последни пристигнаха лекарят с Девизе и Ато Мелани. Противно на очакванията ми, те не носеха със себе си почти неподвижното тяло на Бедфорд: англичанинът (това се разбираше от съкрушеното лице на Кристофано) явно не бе в състояние да се държи на крака, а още по-малко да отговори на проверката. Докато се приближаваха, видях, че Ато и китаристът привършваха със знаци на съгласие някаква бърза уговорка.
Кристофано прекоси стаята и първи се показа на прозореца, пред който стражите вече бяха проточили вратове в опита си да ни огледат. Лекарят се представи и показа до себе си младия и очевидно здрав Девизе. След това бяха повикани и огледани набързо абат Мелани, Помпео Дулчибени и отец Робледа. Последва кратка пауза, в която проверяващите разговаряха помежду си. Видях, че Кристофано и отец Робледа бяха почти примрели от страх. Дулчибени пък наблюдаваше всичко това напълно невъзмутимо. Забелязах, че единствен от групата, Девизе бе напуснал стаята.
Проверяващите (които впрочем дори на мен, непросветения, не изглеждаха кой знае колко опитни в лекарското изкуство) отправиха още няколко общи въпроса на Кристофано, който междувременно бе побързал да доведе на прозореца и мен, за да бъда огледан както трябва. После беше ред на Клоридия, която мигновено предизвика у проверяващите дрезгав смях и намеци за неясни болести, на които куртизанката можела да бъде носител.
Нашите страхове достигнаха върховата си точка, когато най-накрая дойде ред на синьор Пелегрино. Кристофано го заведе решително, но без унизително дърпане, до прозореца. Знаехме всички, че Кристофано трепереше — това, че представяше моя господар на властите и, то без да изказва каквито и да било съмнения, означаваше, че той първи свидетелства за доброто му здраве.
Пелегрино се усмихна слабо на тримата непознати. Двама от тях си размениха въпросителен поглед. Няколко метра разделяха Кристофано и моят господар от техните инквизитори. Пелегрино се олюля.
— Бях те предупредил! — гневно извика Кристофано и извади едно шишенце от панталоните му. Пелегрино се оригна.
— Доста си е поговорил с гръцкото винце — пошегува се единият от тримата стражи, намеквайки за вече очевидната склонност на моя господар към виното. Кристофано беше успял да представи Пелегрино като пиян, а не болен.
Точно тогава (това няма да забравя никога) видях Бедфорд да се появява като по магия сред нас.
Приближи се с широки стъпки до прозореца, грижовно посрещнат от Кристофано и се изложи на погледите на страховития триумвират. Както всички останали, и аз бях изплашен и зашеметен, сякаш присъствах на някакво възкресение. Бих повярвал, че ставаше дума за неговия дух, до такава степен изглеждаше, че се е освободил от мъките на плътта. Тримата стражи не бяха толкова изненадани, тъй като не подозираха, че болестта го бе поразила в предходните часове.